Джовани Бокачо - Декамерон

В това време кралят си спомнил за девойката, която харесал още от пръв поглед, и понеже се чувствувал вече с укрепнало здраве, решил да отиде при нея, въпреки че почнало да се развиделява; придружен от неколцина свои слуги, той се запътил тайно към „Ла Куба“, влязъл в къщата, наредил да отворят тихо вратата на стаята, където знаел, че спи девойката, пристъпил, предшествуван от голям запален свещник, погледнал към леглото и видял и нея, и Джани, така както били заспали — голи и прегърнати. По тая причина той изведнъж кипнал от яд, но не продумал ни дума и бил обзет от такава ярост, че едва се сдържал да не намушка и двамата с кинжала, който носел на пояса си. Ала като размислил, че да убиеш двамина спящи, и то голи, е постъпка, недостойна за когото и да било, камо ли за един крал, той успял да се овладее и решил да ги накаже със смърт, като нареди да бъдат изгорени на клада; обръщайки се към слугата, който единствен от останалите бил влязъл с него в стаята, кралят го запитал: „Какво мислиш ти за тая престъпна жена, на която аз възлагах всичките си надежди?“ После го запитал дали познава дръзкия младеж, дето се осмелил да проникне в дома му и да му нанесе такава обида. Слугата отвърнал, че не си спомня да го е виждал някъде.

Разгневеният крал излязъл от стаята и заповядал да хванат и вържат двамата любовници, така както били голи, да ги откарат посред бял ден в Палермо, да ги завържат за един кол на площада, с гръб един към друг, и да ги държат така, докато удар; третият час, за да може всички да ги видят, а после да бъдат изгорени живи, както заслужавали; след като наредил това, кралят се прибрал в покоите си в Палермо, продължавайки да трепери от яд.

Щом кралят си отишъл, върху двамата любовници изведнъж се нахвърлили много стражи и не само ги събудили, ами ги грабнали и вързали най-безмилостно; лесно можем да си представим колко се изплашили и девойката, и младежът, виждайки как постъпват с тях, колко плакали и се вайкали, боейки се за своя живот. Съгласно кралската заповед те били откарани в Палермо, привързали ги на един кол насред площада, а после пред очите им приготвили кладата и разпалили огън, за да ги изгорят живи в определения от краля час. Като научили за станалото, всички жители на Палермо — и мъже, и жени — хукнали към площада, за да видят двамата любовници; мъжете се спирали да огледат девойката и хвалели нейната съвършена красота и снага, докато жените от своя страна се тълпели пред младежа, изказвайки възхищението си от красивото му лице и правилно телосложение. А двамата любовници, потънали в срам, стояли с наведени глави и оплаквали злочестата си орис, очаквайки да настъпи часът на жестоката им смърт на кладата.

Докато ги държали така, в очакване на определения час, и разгласявали навсякъде за стореното от тях провинение, слухът за станалото стигнал и до Руджери дел’Ория — човек, известен с безумната си смелост, който по онова време бил адмирал на кралския флот; той се запътил към площада, за да види кои са тия двама души; първо погледнал девойката и се изказал с най-ласкави слова за нейната красота; после се обърнал към младежа, лесно успял да го помило, доближил се до него и го запитал не се ли киша Джани от Прочида; Джани повдигнал глава, познал адмирала и отвърнал: „Господарю, аз наистина съм този, за когото питате, по скоро няма да ме има на тоя спят.“ Тогава адмиралът го запитал коя е причината за всичко това. Джани отвърнал: „Любовта и гневът на краля.“

Адмиралът го накарал да му разкаже всичко с най-големи подробности и след като го изслушал, се наканил да си тръгне, но Джани се обърнал към него със следните слова: „Господарю, ако е възможно, помолете тоя, дето е заповядал да ме вържат тук, да ми окаже една последна милост.“ Руджери попитал каква, а Джани пояснил: „Виждам, че ще умра, и то скоро; аз съм вързан гърбом към това момиче, което обичам най-много от всичко на тоя свят; и тя ме обича, но и тя е вързана с гръб към мен; аз моля да ни обърнат лице в лице, за да мога, умирайки, да я гледам и да напусна тоя свят утешен и спокоен.“ Руджери се усмихнал и отвърнал: „Ще го сторя на драго сърце: толкова ще има да я гледаш, че чак ще ти омръзне.“ После се отдръпнал настрани и заповядал на тия, на които било наредено да приведат в изпълнение присъдата, докато не последва нова заповед от краля, да не правят нищо повече от онова, което били вече свършили; след това се запътил незабавно при краля; въпреки че Федериго бил все още разгневен, адмиралът решил да му каже своето мнение по тая работа и го запитал: „Господарю, с какво са те обидили двамината млади хора, които ти си заповядал да изгорят на площада?“ Кралят му обяснил.