Джовани Бокачо - Декамерон

Дамите много харесали новелата на Неифила; след това кралицата заповядала на Пампинеа да се приготви и разкаже нещо; тя повдигнала ясното си лице и тозчас започнала така:

— Прелестни дами, неизмерима е силата на любовта; ти помага на влюбените да понасят мъки и страдания, да превъзмогнат какви ли не опасности; че с така, можем да се убедим както от чутото днес, така и от казаното предишните дни; все пак ще ми бъде много приятно да ви докажа това още веднъж с повелата за патилата на един влюбен младеж.

Недалеч от Неапол има остров, на име Иския; там наред с другите девойки живяла млада и весела хубавица, наречена Реститута, дъщеря на Марино Болгаро — един от най-видните хора на острова; в нея се влюбил безумно някакъв младеж на име Джани, от съседния на Иския остров Прочида, а девойката пък обикнала него. Момъкът прескачал от Прочида до Иския, за да зърне своята любима не само денем, ами и нощем, и често се случвало, като не успявал да намери лодка, да преплува от Прочида до Иския, та да се нагледа, ако не на друго, то поне на стените на къщата, където тя живеела.

И така, пламенната им любов вървяла от добре по-добре; не щеш ли, един ден, през лятото, момичето излязло да се поразходи край брега и както било самичко, тръгнало от скала на скала да остъргва с нож налепените по камънаците раковини; по едно време момичето стигнало до едно закътано сред скалите място; то било сенчесто и прохладно, наблизо бълбукал и бистър, студен извор, затова там били отседнали да си починат неколцина млади сицилианци, които пътували със своята фрегата от Неапол. Те зърнали девойката още преди тя да ги забележи, видели, че е голяма хубавица, а като разбрали, че е съвсем сама, намислили да я хванат и отвлекат със себе си; речено-сторено. Въпреки че Реститута се дърпала и крещяла, те я грабнали, качили я на кораба и потеглили; като стигнали в Калабрия, седнали да спорят чия да бъде девойката — всеки настоявал, че тя трябва да принадлежи нему; ала като не успели да се споразумеят, по едно време се уплашили да не стане още по-лошо и да си развалят отношенията заради нея, затова решили да я подарят на краля на Сицилия, Федериго, който по онова време бил още млад и обичал тия работи. Щом пристигнали в Палермо, младежите така и направили; като я видял такава хубавица, кралят я харесал, но понеже здравето му било поразклатено, заповядал, докато той се посъвземе, да я настанят в един великолепен чертог, намиращ се в неговата градина, който наричали „Ла Куба“, и да полагат за нея най-големи грижи; заповедта му била изпълнена.

Отвличането на девойката предизвикало голям смут в Иския; най-много ги тревожело това, че не можели да разберат кои са похитителите. Но Джани, който се чувствувал засегнат от тая работа повече от всеки друг, решил да не дочака вестите от Иския; и тъй като знаел накъде отплувала фрегатата, наредил да му приготвят един кораб, качил се на него и обходил с най-голямата възможна бързина цялото крайбрежие от Минерва чак до Скалеа в Калабрия, разпитвайки навсякъде за девойката; най-сетне в Скалеа научил, че някакви сицилиански моряци я били отвели чак в Палермо; Джани веднага наредил да го закарат там и след дълги и упорити търсения успял да разбере, че любимата му била предадена на краля, който я държал затворена в „Ла Куба“; научавайки тая работа, Джани изпаднал в дълбоко отчаяние и изгубил почти всякаква надежда да я види, камо ли някой ден да си я възвърне.

Все пак, подтикван от любов, той отпратил обратно кораба си и като разбрал, че в Палермо никой не го познава, решил да остане; почнал да обикаля край „Ла Куба“ и веднъж, съвсем случайно, зърнал своята любима, която стояла на прозореца; забелязала го и тя и двамата се зарадвали извънредно много. Щом видял, че наоколо няма жива душа, Джани пристъпил възможно най-близко до сградата, заговорил с девойката и тя му казала какво трябва да направи, ако желае да си поговорят на четири очи; после Джани си тръгнал, като преди това огледал най-подробно мястото; почакал да се мръкне и късно през нощта се върнал на същото място; покатерил се по един зид, където и кълвач не би могъл да се задържи, прехвърлил се в градината, намерил една върлина, опрял я до стената и се изкачил бързо и леко до прозореца, който девойката му била посочила.

Реститута си рекла, че и бол това вече е опозорена, че няма защо повече да пази честта си, заради която дотогава се дърпала и не станала съвсем близка с Джани, и че не би могла да намери по-достоен човек от него, на когото да се отдаде; освен това се досетила, че но тоя начин би могла да го накара да я изведе оттам и затуй оставила прозореца отворен, та да му даде възможност бързо да влезе при нея. Джани се промъкнал тихичко през прозореца и легнал до девойката, която не спяла. А тя, от своя страна, преди да се отдадат на други занимания, му разкрила намеренията си и го замолила най-сърдечно да я измъкне от това място и да се махнат от тоя град. Джани отвърнал, че и той желае най-много това и щом излезе оттук, първата му работа ще бъде така да нареди всичко, че още при следващото си посещение при нея да я изведе от това място. Сетне двамата се прегърнали и вкусили с най-голямо удоволствие от оная върховна наслада, която ни предлага любовта; и след като се насладили неведнъж един на друг, заспали неусетно, както се били прегърнали.