Алекс Болдин - Европейски стандарт

— Дръжки! Евтина! Българска! Чуваш ли се какво говориш, бе Мироне? Има ли нещо свястно българско сега? Всичко е менте! Стоката се внася от Турция и Китай! Къде е българската стока? Демократите се бориха точно за това. Да няма българска стока. След някой ден и България няма да я има, а ти българско та българско. Левчето щом стане евро и хоп! България умира!

— Чико, много елементарно разсъждаваш! „Няма да има България!“ България винаги ще я има! Имало я е през през вековете и ще я има. Българската нация няма да изчезне след европейската интегрирация. Тя не е край за българската нация, а точно обратното, начало на ново развитие. Интеграцията е развитие, стимул за производство, разширени контакти и достъп до европейската култура и живот.

— Дръжки! Погледни внимателно, прочети какво се пише във вестниците! Абе ти май…

Той завъртя многозначително пръсти около глава.

— Така разширихме контактите си чрез циганските гурбетчии в Швеция и Испания, че тамошните европейци пропищяха. Чувал ли си? Преди време разказваха един царски виц:

— Цар Фердинанд подарил едно българче на американския президент, с желанието да го изучи на български език. Оня му подарил лимузина „Форд“. След време царя получил следната телеграма: „Здраси Фердо! Иъла си земи Йордо! Алал да ти е Фордо!“

— Знаеш ли какво правят нашите емигранти там сега? Емигрантите метат улиците, проституират и гледат какво да окрадат. Това е истината братче! Отклонихме се от темата обаче. Я ела да видиш нещо!

Чико се запъти към една купчина от овехтели, смачкани обувки. Започна да опипва редицата с окачени на закачалки карирани ризи. Те бяха почти нови. Няколко дънкови ризи с най различни номера разнообразяваха асортимента.

— Хей приятел, какви ризи харесваш? Виж тая! Май е на твоята мярка. Я се обърни да ти премеря гърба. Така-а-а… Става ти. Ха честито! Точно по мярка ти е! Да видим сега, какво ще каже кантара. О-о-п-а-а! Четиристотин грама! Девойче, колко ще струва това кафтанче?

— Три лева и петдесет стотинки!

— Ко-о-о-лко! Тоя ценоразпис верен ли е? Нали го чета! Пише, Риза микс — осем лева. Ти ми я таксуваш по десет. На такава цена са дънковите! Какво значи микс, бе маце?

— Не зная!

— Как така не знаеш? Не знаеш!? Ами за какво си тук? — Чико, ококорил очи, бавно и неусетно заформяше лек и ефирен скандал.

— Вчера, шефа ни разпореди плътните, бархетни, зимни ризи да ги продаваме по десет.

— Ама чакай, чакай! Я виж това! — той хвана ревера на карираната си бархетна риза, оцветен в приятни свежи и весели тонове и се опули. — Каква е тая риза според теб?

— Бархетна!

— Бархетна е значи, а? Оня ден ми я продаде по осем, а сега искаш десет лева. Това е риза микс, нали? Нали така, бе мацко? И там пише по осем! По осем и точка! Мене ли ще ме лъжеш?

— Ама шефа…

— Добре де, добре! Шефа та шефа! Хубаво де! Шефа! Да му го…на тоя шеф! Хайде! От мен да мине! Мироне, вади трите лева и петдесет стотинки и да се чупим. Тая ми развали настроението с тоя неин шеф.

Чико си спомни, че такива ризи-българска изработка струваха дванадесет лева, затова замлъкна. Намигна на приятеля си и го повлече към редицата с якетата. Мирон обаче бе доволен. Наближаваше зима, а неговия зимен гардероб сериозно бе обеднял. Той имаше три-четири овехтели и закърпени ризи. Тая придобивка му дойде много навреме. Последва с удоволствие Чико и двамата започнаха да препипват зимните якета от съседната редица.

— Хей това е! Виж! Модно и дизайнерско! Червеното яке е само за ски. Да се пързаляш по Баварските алпи и да си свиркаш. Я го облечи! Та-а-мън! Лепна ти се като лукова обелка на кокоши крак! Ученичките ще се пулят по тебе. Моден ли си, всичко ти е в кърпа вързано. Нали не беше женен? Давай тогава! Да видим какво ще отсече кантара. Я мацко, мерни и това!

Момичето, стъписано от първоначално подетия скандал, пое якето с трепереща ръка и го сложи на везната. Погледна внимателно циферблата, след това хвърли поглед на ценоразписа и зачука по клавишите на калкулатора.

— Единайсет лева!

— Бижу! Турни го сега в един вносен германски плик! Да личи, че е германска стока. — Чико се наведе към Мирон, долепи устни до ухото му и заговорнически зашепна. — Трепни му на мацето! То после може да ти продаде и по евтино отколкото е по ценоразпис. Това е психология! Искаш ли да идем до вратовръзките? Гледам ги така отдалеч. Май не са ги сменявали от една седмица.

— Стига бе човек! Стига, че свърших парите! — простена с тънък гласец Мирон. Хайде да си вървим!