Алекс Болдин - Кутсуз

Поставих слушалките на ушите и меката песен на Би Джийс заля съзнанието ми. Я да видим кой е в Кюто сега? А-а-а Калата, старото приятелче от Ямбол. Той е още ученик, но тая година завършва гимназия. Миналата седмица коментирахме какви са вижданията му за бъдещето. Влечеше го литературата. Искаше да продължи образованието си в тая насока.

„Как е Кала? Как я караш?“

„Ами както всеки ден. Все едно и също, сиво някак си.“

„Хайде стига с тия кофти настроения бе човек!“

„А ти как си?“

„Ами горе–долу. Каня се да драсна едно разказче.“

„Браво! На каква тема?“

„На социална.“

„И аз се мъча с един, но нещо не върви.“

„Ще стане приятел. Няма начин да не стане. Трябва обаче да се пише с желание.“

„Има и друго…“

„Какво?“

„Ще се наложи да започна работа. Закъсал съм я зле. Трябват пари.“

„Хайде стига бе. Нали учеше?“

„Аз пак си уча и няма да прекъсвам, но става все по зле. Бащата е с инвалидна пенсия и не стига за хляб и лекарства, камо ли за учебници. Отличник съм и ученето върви добре. Кофти е, че нямам още осемнайсет години. Каква работа бих могъл да намеря според теб?“

„Ами… какво да ти кажа… Най-добре е да продължиш да учиш и да не се разсейваш, но щом е опряло до това трябва да обмислиш добре нещата. Работата не бива да ти пречи на ученето. Трябва да се наспиваш и отпочиваш.“

„Трудно реализуемо е…“

„Знам… Виж там по обявите в местния вестник. Гледане на болен или нещо от тоя род…“

„Ще опитам…“

„Или пък компютърни услуги. Нали имаш компютър…“

„Да! Това е добра идея! Благодаря за съвета!“

„За нищо приятелю! И не се преуморявай, че животът е пред теб. Ако се изхабиш рано ще бъде жалко.“

„Добре. А сега ще те оставя. Не искам да ти преча. До скоро!“

„До скоро приятелю!“

Въздъхнах тежко, сипах си половин чаша коняк. Отпих една яка глътка и се взрях в бялото поле на екрана. Там след малко щях да заредя думите на новия разказ. В ушите ми звучеше нежната музика на Бии Джийс. Преди да натисна първия клавиш на клавиатурата ми се мярна една мисъл. Оня, стария ми шеф, преди да се пенсионира, имаше навик да си лепи листчета, написани с най различни мъдрости по стената. Цялата я беше облепил с мъдрости. Една от тях гласеше. „В живота най-важното е да издържиш!“ Наистина! Колко прав е бил тоя човек!…

© 2006 Алекс Болдин

Източник: [[http://bgstories.athost.net|Авторът]]

Разпространява се при условията на лиценза [[http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/|„Криейтив Комънс — Признание — Некомерсиално — Без производни“ версия 2.5]] (CC-BY-NC-ND version 2.5)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2936]

Последна редакция: 2007-06-05 22:13:45