Алекс Болдин - Водопадът „Боров камък“

Обърнете се и погледнете назад — там, откъдето сте дошли. Между два стръмни гористи склона, ще видите огряната от слънце долина. Там в далечината се гушат къщите на селото, а по нататък се възвисяват шеметните скални вертикали на прохода „Вратцата“. Поразителна гледка наистина! Ако случайно носите фотоапарат, извадете го и снимайте, снимайте …има какво да се снима!

След това погледнете нагоре. Ще видите гледка, която ще ви се явява много пъти след това в сънищата. Златисто кафявата скала се е издала над вас и от нея литва пъстроцветна водна струя. Екотът от падащата вода ще заглуши възклицанието ви. Ще замръзнете неподвижно, поразен от красотата на природния феномен.

И наистина, наистина ще забравите за умората и ще се закълнете, че това заслужава да се види пак. Ще станете един от почитателите на водопад „Боров камък“.

Много от вас вече ще са се уморили достатъчно. Самият спомен за понесените физически усилия по еко-пътеката ще свие сърцето ви, при мисълта за връщане обратно. Тогава? На тези туристи препоръчваме по-лекия маршрут за връщане.

Един циментов праг, ограждащ напряко потока, ще ви отведе на запад към тясна, добре различаваща се пътека. Тя се вие в стара сенчеста дъбова гора.

Две-три съборени от бурите дървета ще ви накарат да се наведете, за да се проврете под тях. За грешните не се препоръчва това упражнение. Така казва поговорката.

Пътеката е покрита със стара шума, а на места е открита, камениста. Вървейки по нея, ще се захласнете от изобилието на здравец и цветя. Ще минете и покрай едно малко изворче. Човешка ръка сръчно е отвела водната му струя с парче издълбана, дъбова кора. Наведете се и пийте. Водата е чиста и ледено студена.

Това е старата туристическа пътека, добре обозначена със синя маркировка, а на места и с указващи табели. Ако бъдете внимателни, няма да се объркате. Някъде на половин час път от водопада пътеката се разклонява в три посоки. Тръгнете ли наляво, след около час и половина, минавайки през местността „Боров камък“, ще стигнете хижа „Пършевица“. Надясно, по стръмния склон се спуска надолу изровен коларски път за с. Згориград. Пътят е силно наклонен, каменист и постепенно преминава в тясна, губеща се на места пътека. Това не е особено приятен вариант за слизане, но пък е най-краткият, защото ви отвежда до селото за около 40 минути. Ако продължите напред, ще излезете на шосето за флотационната фабрика. До нея се отива бързо и леко по равен наклон, който ще ви позволи да запазите силите си. Излизайки от гората, ще видите старата промишлена сграда, пустееща и няма, с нищо не напомняща за миналото човешко оживление.

Когато стъпите на асфалтирания път, виещ се като змия по гористите ридове, за около един час равномерен ход ще стигнете крайните къщи на село Згориград.

Цялата туристическа разходка до водопада „Боров камък“ ще ви отнеме не повече от 4–5 часа, От нея ще запазите трайни и незабравими изживявания.

Някой хубав слънчев ден, гледайки към гористите склонове на Врачанската планина, с възхищение ще си кажете: „Какви красоти има там горе! Защо да не ида пак?“

А вие какво ще кажете? Защо пък да не идем там? Всяка красота, създадена от природата, трябва да се види от човека! Иначе за какво живеем на тоя свят!

© 2000 Алекс Болдин

Източник: [[http://bgstories.athost.net|Авторът]]

Разпространява се при условията на лиценза [[http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/|„Криейтив Комънс — Признание — Некомерсиално — Без производни“ версия 2.5]] (CC-BY-NC-ND version 2.5)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2958]

Последна редакция: 2007-06-05 22:15:07