Алекс Болдин - Чевермето

— Кой бие тупана, а кой събира парсата! — огорчено си каза Кайчо и се запъти към един бирен автомат. Там му наляха една пълна чаша със пенливата течност. Уморен и недоспал той се отпусна под сянката на няколко бора досами подиума. На него вече се бе изправила певицата и запяваше първата си песен. Кайчо отпи от бирата, въздъхна, след това се зазяпа в подрънкващите пендари които звъняха по виещата и се талия.

Певицата започна да пее и танцува кръшен кючек. Уредбата гърмеше. Народът се впусна в танц. Един смелчага се качи на подиума под зоркия поглед на бодигарда и започна да прикляква и кърши таз край певицата. Беше вече достатъчно пиян. Навалицата му ръкопляскаше. Повече на него отколкото на певицата.

Край загасващия огън от чевермето бяха останали само два оголени животински скелета. Те се смееха ехидно на навалицата, на танцьорите и на цялата човешка природа.

Групичката телета, скупчени зад оградата, гледаха тъпо към трибуната, помръдваха с уши и приплясваха с опашки. Никое от тях не знаеше каква щеше да бъде близката му съдба.

© 2004 Алекс Болдин

Източник: [[http://bgstories.athost.net|Авторът]]

Разпространява се при условията на лиценза [[http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/|„Криейтив Комънс — Признание — Некомерсиално — Без производни“ версия 2.5]] (CC-BY-NC-ND version 2.5)

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/2934)

Последна редакция: 2007-06-05 22:13:45