Христо Ботев - Писмо II

Най-напред екзархът клатеше глава на сичките свои гладни гости и стараеше се да угоди почти секиму, но скоро се убеди, че ако даже и смръдливият Златни рог да би се преобразил на рибя чорба, то и в такъв случай би било невъзможно да се отхрани сичката наша гладна и жадна челяд. Сичкото това накара дяда Антима да затвори своята кухня и да обърне коритото надоле. Тая отчаяна несправедливост от страната на дяда Антима въоружи против екзархията множество гладни шак?ли, от които първото място принадлежеше на господина Кръстовича и на отца Балабанова. О. Балабанов скръцна зъбите си, засука ръкавите си и повика екзархията на двубой; а г. Кръстович прокле своите надежди, направи на българската йерархия няколко малки пакости и успокои се при своята гъркиня. (Из сичко се види, че г. Кръстович има българска душа и славянско сърце, р.) Но най-много са ожесточени нашите цариградски банкери, които са мислили да създадат от екзархията млечна крава и да плува по Ортакьою като бъбрек в лой. „Ние, цариградските дюлгери и градинари, протестираме против дяда Антима и молиме небесният трибунал да накара екзархията да заплати 3 милиона гроша на г-на Тъпчилеща, който има деца и комуто трябват много пари.“ Старчетата отидоха изново в малката стаица и изнесоха следующето решение: „После дълги размишления и после продължителна борба, небесният трибунал решава: 1) г. Тъпчилеща, който желае вече да стане един от главнодействующите членове на отоманската банка и комуто трябват много пари, ще да получи своите 3 милиона грошове, от които 2 900 000 са проценти, а 100 000 са капитал. 2) О. Балабанов и г. Кръстович, които имат безгрешен доход из различни тайни фондове, ще да останат неудовлетворени. 3) На екзархията се дава пълно право да плати дълговете даже и на бая Семка Окатият, който е бил едно време клисарин в българският обор на Балат. 4) Дядо Антим се обязва да купи юларче на господина Тъпчилеща и да му даде протосингелски чин. 5) Българският патриотизъм се обязва да…“

Аз трепнах и събудих се. Боже мой, какъв ли ще да бъде и моят съд!

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

Вестник „Независимост“, бр. 45 и 46, г. IV, 24. и 31. 08. 1874.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3659]

Последна редакция: 2007-10-25 17:00:00

Кажи името.

Браво, кучи сине.