Лоис Бюджолд - Памет

Без да си прави труда да включва асансьора, той отнесе двете бутилки и багажа си нагоре, качвайки се по витото стълбище в спалнята си на третия етаж в страничното крило, която гледаше към задната градина. Сега вече включи осветлението, тъй като нощта криеше повече опасности от простия страх или меланхолията — спокойно можеше да се спъне в нещо. Стаята беше същата, каквато я бе оставил… нима само преди четири месеца? Прекалено чиста и подредена — тук много отдавна никой не беше живял задълго. Е, предната зима лорд Воркосиган бе останал доста време, но тогава не беше в състояние да остави трайни следи.

„Мога да поръчам да ми доставят храна. И да вечерям заедно с ефрейтора.“ Ала всъщност не бе толкова гладен.

„Мога да правя всичко, каквото поискам. Абсолютно всичко.“

Освен единственото нещо, което наистина желаеше — да замине още тази вечер с възможно най-бързия скоков кораб за Ескобар, или за друга галактическа станция със също толкова модерна медицина. Майлс изръмжа. И вместо да прави желаното, той се зае да разопакова багажа си, внимателно подреждайки всичко на мястото му. Свали ботушите, окачи униформата в гардероба и облече далеч по-удобния стар анцуг.

После седна на леглото и си наля малко вино във взетата от банята чаша. До последната операция с „Дендарии“ беше избягвал алкохол и въобще всякакви наркотични препарати или сходни с тях вещества, но това, изглежда, нямаше никаква връзка с редките и нередовни пристъпи. Ако останеше сам тук, в замъка Воркосиган, до самата среща с Илян и ако припадъкът се повтореше, поне щеше да се случи без свидетели.

„Ще пийна, после ще си поръчам нещо за вечеря.“ А на другия ден ще разработи нов план за атака на… на проклетия саботьор , който се криеше в невроните му.

Виното се плъзна в гърлото му — тръпчиво, ароматно и затоплящо. Изглежда, че му трябваше повече алкохол от обикновено, за да се отпусне, но с този проблем лесно можеше да се справи. Понижението на чувствителността му навярно бе поредният страничен ефект от криосъживяването, но той се боеше, че това по-вероятно се дължи на възрастта му. Заспа, когато бутилката беше вече почти празна.

По обяд на следващия ден проблемът с храната започна да се изостря; независимо, че Майлс закуси с няколко таблетки болкоуспокоителни, липсата на кафе и чай направо го отчайваше.

„Аз съм специално обучен агент на ИмпСи. Мога да се справя с положението.“

Все някой трябваше да е пазарувал през всички тези години… не, като си помислиш, провизиите се доставяха ежедневно с гравитобус; той си припомни как оръженосците винаги претърсваха машината. Главният готвач на практика имаше задълженията на ротен старшина и осигуряваше храната на графа, графинята, две дузини слуги, двадесет оръженосци, многочислените им семейства и вечно гладните охранители от ИмпСи, които никога не изпускаха възможността да си изпросят нещо за хапване. И още — често имаше официални вечери, балове или приеми, където броя на гостите се измерваше със стотици.

Комуникационният пулт в малкия кабинет на готвача скоро му осигури нужните данни. Имението беше имало редовен снабдител. Поради заминаването на родителите му сметката вече бе закрита, но, разбира се, Майлс винаги можеше отново да я открие. Списъкът на предлаганите стоки беше потресаващ с обхвата си. Цените предизвикваха още по-голям ужас. Колко марки бяха плащали за яйца? Аха! Това е цена за една щайга — дванадесет дузини, а не дванадесет яйца. Майлс се опита да си представи какво би могъл да направи със сто четиридесет и четири яйца. Може би преди, когато бе на тринадесет години… Някои възможности просто идваха прекалено късно в живота.

Той превключи изображението на адресната книга. Най-близкият източник на продукти се оказа малко магазинче, на около шест преки от къщата. Поредното затруднение: можеше ли да си позволи да шофира?

„Дотам ще отида пеш. И ще се върна с такси.“

Магазинът се оказа странна малка дупка в стената, но оттам можеше да се снабдиш с кафе, чай, мляко, яйца в разумни количества, кутии овесени ядки за моментално приготвяне и цял куп полуфабрикати. Майлс си взе по два от всичките пет вида, после импулсивно купи половин дузина пакети със скъпа котешка храна, от тези миризливи неща, които котките обожават. И така… да я даде на пазача? Или да се опита да примами Зап при себе си? След инцидента със силовия капан животното навярно нямаше да припари до главната сграда на замъка.