Лоис Бюджолд - Наемниците на Дендарии

— Здрасти, Майлс.

Очите му рязко се отвориха, чувството на ранено животно, скрито в дълбоката си дупка, бързо се стопи.

— Елена! Чух, че двете с мама сте се върнали снощи от имението Воркосиган… Влизай.

— Да, тя е толкова мила… — отвърна Елена и пристъпи към стола. — Знае, че се страхувам от столицата и винаги ме придружава… Понякога имам чувството, че е родната ми майка…

— Кажи й го, положително ще се зарадва.

— Наистина ли мислиш така? — срамежливо го погледна тя.

— Абсолютно — тръсна глава той и в душата му проблесна лъч надежда. Може би все пак ще успее да открие смисъла на живота…

Тя леко прехапа устни, огромните й очи изпитателно пробягаха по лицето му.

— Изглеждаш съсипан…

Майлс нямаше никакво желание да й плаче на рамото. Прогони отчаянието и направи опит да го замести с малко горчива самоирония.

— И наистина съм, но ще се оправя — широко се усмихна той. — Предполагам, че вече знаеш всичко за провала ми…

— Да — кимна тя. — А как го прие старият господар?

— Прилично… Може би защото съм все пак единственият му внук… И това ми дава възможност да се измъквам от всякакви неудобни ситуации.

— Поиска ли да си смениш името?

— Какво? — погледна я с недоумение Майлс.

— Ами, да използваш бащиното си име, както е прието. Спомена за това, докато ти… — Замълча, но Майлс чу най-главното.

— Аха, значи е възнамерявал да отстъпи, така ли? — възкликна той. — Чакал е да стана офицер, за да ми върне имената, на които съм законен наследник? Много мило от негова страна — със седемнадесет години закъснение! — Потисна гнева си с не особено сполучлива иронична усмивка.

— Аз така и не разбрах за какво става въпрос — подхвърли Елена.

— Как за какво? За това, че са ме кръстили Майлс Нейсмит — което е името на дядо ми по майчина линия, а не Пьотр Майлс — както би трябвало да бъде! Скандалът около раждането ми е бил огромен. След като се е разбрало с какви увреждания ще се родя вследствие отровния газ „солтоксин“, с който са се опитали да убият родителите ми, дядо е настоявал за аборт… Но мама била твърдо против, а баща ми — оказал се между чука и наковалнята, в крайна сметка застанал на страната на жена си. Дядо бил бесен и забранил да нося името му. По-късно, уверил се в наличието на някакви качества у мен, станал значително по-мек… — Усмихна се, пръстите му започнаха да почукват по облегалката на стола. — Значи е обмислял отменянето на забраната, а? Добре, че се провалих. Иначе кой знае какво щеше да му се наложи да изживее!… — Замалко не прехапа език, усетил ясно горчивината в последните си думи. Не биваше да показва отчаянието си пред Елена.

— Зная колко упорито се готвеше — промълви тя. — И много съжалявам, че стана така…

— Аз също — направи опит да се усмихне той. — Имам чувството, че ако ти можеше да се явиш на проклетите изпити, от теб щеше да излезе отличен офицер!

В душата й потрепна забравеното чувство на близост, което имаха като деца.

— Може би — рече. — Но законите на Бараяр са такива, че аз съм по-голям инвалид от теб… Една жена дори не може да мечтае за военна кариера…

— Знам — въздъхна той. — И точно това ме дразни. С това, което си научила от баща си, на теб ти трябва само един кратък курс по тежко въоръжение и ще бъдеш сто пъти по-добре подготвена от хлапаците, които се явиха на конкурса заедно с мен… Представи си само — сержант Елена Ботари! Звучи добре, нали?

— Защо ме дразниш? — тежко въздъхна тя.

— Не те дразня — отвърна Майлс. — Просто ти говоря като обикновен цивилен…

Тя мрачно кимна, после на лицето й се появи усмивка:

— О, щях да забравя… Майка ти настоява да слезеш за обяд…

Той свали краката си и се изправи с цената на доста усилия.

— На подобна заповед всеки трябва да се подчини. Защото я издава командирът на цял адмирал!

— Така е — усмихна се Елена. — Когато е била офицер на Бета, никой не е мислил, че поведението й е странно и необичайно, никой не е твърдял, че се стреми да нарушава уставите…

— Напротив — поклати глава Майлс. — Тя е толкова странна, че никой не е помислял да я приобщава към уставите. Просто са я оставили да върши нещата по своему…

— Ех, защо не съм се родила бетианка — въздъхна Елена.

— Чакай, чакай — погледна я Майлс. — Не забравяй, че тя е била странна и по бетианските стандарти… От друга страна съм убеден, че животът в колонията Бета наистина би ти допаднал…

— Аз никога няма да напусна нашата планета.