Лоис Бюджолд - Етан от Атон

— Моля. — отговори Етан. — Значи заедно с Куин се отправяте към дендарийските наемници?

— Сега не мога да ви кажа нищо. Извинете. — Изображението на Си се смени с трепкащи снежинки и екрана изгасна.

По време на този кратък разговор Куин се мяркаше зад рамото на Си — вероятно, за да потвърди думите му. Етан подтисна недостойния порив да се свърже със службата за безопасност и да съобщи на капитан Арата къде да търси наемницата. С Куин бяха квит: от помощта и вредата се бе получило нещо средноаритметично. Етан получи отговора на загадката, Ели — разузнавателните си данни. Нека всичко си останеше така.

Когато Етан излезе от хотела, някакъв мъж, стоящ замислено до басейна със златните рибки рязко се надигна и тръгна насреща му.

Етан едва не хукна напосоки по булеварда, издавайки параноидални вопли. Този човек не можеше да е неуловимия Сети. За сетагандиец външността му беше крайно неподходяща: висок, мургав, с извит нос и облечен в розова копринена куртка с алени бродерии.

— Доктор Еркхарт? — вежливо запита непознатия.

Етан се спря, спазвайки дистанцията. Ако това е още един проклет шпионин, Етан без колебания ще го бутне в басейна за храна на рибите.

— Да?

— Бих искал да ви помоля за малка услуга, ако разрешите.

— Никакви услуги. — сурово заяви Етан.

Мъжът извади от джоба си продълговат предмет, който се оказа миниатюрен холокристал.

— Ако случайно се срещнете с гем-полковник Луис Милисор, навярно няма да ви затрудни да му предадете тази капсула? Съобщението ще се появи след набиране на армейският му номер.

Не, право в басейна!

— Полковник Милисор е арестуван от службата за безопасност на станция Клайн. Ако искате да му съобщите нещо, идете там.

— Ах… — непознатия се усмихна. — Вероятно така и ще направя. И все пак, кой знае накъде ще се завърти колелото на съдбата? За всеки случай вземете кристала, а ако не ви се предостави възможност да му го предадете, просто го изхвърлете.

Той се опита да пъхне холокристала в ръцете на Етан, но той отскочи назад и се отдръпна. Въпреки очакванията му, кривоносият не го подгони. Той се спря, поклати глава и остави капсулата на пейката.

— Оставям това на вашата преценка, господине. — Непознатият галантно се поклони и се обърна, възнамерявайки да си тръгне.

— Няма да се докосна до нея. — решително заяви Етан. Мъжът, крачещ към най-близката асансьорна шахта, се огледа през рамо и се усмихна. — Ще я отнеса в службата за безопасност! — изкрещя Етан. Изкачвайки се по прозрачната тръба, мъжът доближи длан до ухото си и поклати глава. — Аз… Аз… — Когато розовата куртка изчезна от погледа му, Етан тихо изпсува.

Той няколко пъти обиколи пейката, поглеждайки малката капсулка и накрая, ръмжейки възмутено, я пусна в джоба си. При първа възможност ще предаде кристала на капитан Арата и нека капитана сам да се оправя с нея. Той погледна хронометъра си — трябваше да побърза.

До товарния док, разположен на противоположната страна на станция Клайн, Етан се добра на автокар. Този път той взе със себе си карта и не направи нито един погрешен завой.

На дока беше подозрително тихо. Работеше само един от въздушните тунели, съединен с малък кораб — вероятно експресен куриерски, нает специално за извънреден рейс. Във всеки случай това не беше бавен товарен кораб. Изглежда бюджета на Куин е направо гумен, помисли си със завист Етан.

Терънс Си, все още в същия зелен комбинезон, унило седеше сам върху багажния контейнер.

— Бързо пристигнахте, доктор Еркхарт. — каза той, забелязвайки Етан.

Етан погледна към въздушния тунел.

— Мислех, че ще заминете с някой обикновен, планов полет. Даже не предполагах, че предпочитате да пътешествате в комфорт.

— А аз си мислех, че изобщо няма да дойдете.

— Защо? Защото съм разбрал цялата истина за онзи товар? — Етан сви рамене. — Не мога да кажа, че одобрявам постъпката ви. Но, отчитайки проблемите, стоящи пред вашата… пред вашата раса… между другото, предполагам, че с подобни трудности се сблъсква всяко малцинство… Да… Изобщо, мисля че съм в състояние да ви разбера.

На лицето на Си се мярна унила усмивка и веднага изчезна.

— В състояние? Впрочем, разбира се. Вие сте в състояние… — Той поклати глава. — Трябваше да се изразя по друг начин: аз се надявах , че няма да дойдете.

Етан погледна в посоката, към която кимна Си.

В сянката на решетъчната подпора стоеше Куин. Но това беше съвсем различна Куин — измъчена и разстроена. Универсалната й куртка беше изчезнала някъде. Беше само по черна тениска и униформени панталони. И ботушите й липсваха. И веднага след като излезе на светло, Етан разбра, че в кобура й няма парализатор.