Теа Бекман: Кръстоносен поход по джинси

За всеки случай ще си взема някакво оръжие. Много добре разбирам, че се излагам на опасности, но умея да се справям с всякакви трудни ситуации. А и нали цялата работа няма да продължи повече от няколко часа, точно колкото… Знаете ли, вкъщи имам една книга, в която се разказва за рицарския турнир на 14 юни 1212 година, устроен от херцог дьо Дампиер в Монживре, Средна Франция. Какво ще кажете, ако ме телепортирате там, а? Страшно ми се иска да го видя. Като се върна, ще ви разкажа с най-големи подробности дали вашият трансмитер работи така безупречно, както си мислите. А какво могат да ви съобщят опитните животинчета? Нищо. Само ще ги изследвате и ще съберете малко прах от козината им. Но това не е убедително. Аз мога да ви дам истинското, научното доказателство, Долф забеляза, че двамата мъже се колебаеха.

— … а пък не се и страхувам — побърза да добави той.

— Момченце, ти явно не разбираш — каза д-р Симиак сериозно, — че приемем ли предложението ти, което естествено няма да направим, ще имаме само един път възможността да те върнем. Ако не сполучим, ако в този момент ти не си на своето място, тогава си загубен и до края на живота си ще трябва да се луташ из средновековието.

— Ще бъда там на секундата — тържествено обеща Долф.

— Много лесно ти се струва всичко — каза д-р Кневелтур, но очите му жадно искряха.

— Обзалагам се, че с компютъра ще можете да из — Числите мястото на кацане до милиметър — не отстъпваше Долф — Може да взема един пастел и да го отбележа с пръст, няколко часа след това ще го открия безпогрешно. Ще пъхна в дрехите си и нож, че ако ми се наложи, да се отбранявам. И … и…

— Я, стига, момче — извика д-р Симиак с треперещ глас. Твърде е рисковано. Досега човек не се е връщал в миналото. Ами ако нещата се развият съвсем другояче, не бихме искали отговорността да падне върху нас.

— Все някой трябва да е пръв — отвърна Долф. И аз съм готов.

Той не искаше повече да мисли, нито пък да чака.

Искаше да се наложи и да не губи ни секунда. Тази безумна, невероятна възможност да надникне в средновековието нямаше да се повтори! Двамата естествоизпитатели продължаваха да го разубеждават, но Долф изобщо не ги слушаше. Само гледаше „телефонната кабина“, вратата към миналото, към рицарските турнири и приключенията. Навън земята бе скована от мрачна и студена зима. В лабораторията беше топло. Долф държеше в ръце дебелото си яке с вълнена подплата. Сякаш внезапно осенен, той го облече.

— Пуснете ме — каза момчето с почти заповеден тон. Над трансмитера на материя висеше хронометър. Долф хвърли поглед към циферблата. След малко щеше да стане един без петнайсет. Той инстинктивно свери новия си часовник (подарък за празника на св. Николас).

— Можем да се уговорим с точност до минута кога да се върна на определеното място, откъдето ще ме изтеглите обратно — каза момчето. Изведнъж се случи чудо. Долф не разбра дали учените отстъпиха пред сляпата му упоритост или не устояха на желанието най-сетне да използуват трансимитера на материя по истинското му предназначение. Но за свое най-голямо учудване той видя, че и двамата кимнаха почти едновременно. Д-р Кневелтур забърза към компютъра и започна да вкарва данните.

— Значи 14 юли 1212 година. Така ли? Монживре във Франция… Само да погледна на картата къде се намира. Той продължи да си мърмори нещо, докато се занимаваше с компютъра. Д-р Симиак също не стоеше на едно място. Изтича навън и след малко се върна с два пастела — един черен и един светложълт. Освен тях даде на Долф и остър като бръснач нож, който момчето затъкна в колана си.

— За да намалим риска до минимум — каза ученият, предлагам експериментът да продължи четири часа. Той отново се бе превърнал в естествоизпитател, провеждащ поредния си опит. Записа си часа, който показваше хронометърът: един без пет.

— Настройката на трансмитера ще ни отнеме няколко минути. Така че ще бъдеш изстрелян приблизително в един часа. Запомни го добре, момче. Точно в пет часа, и ни секунда по-рано или по-късно, ще те изтеглим обратно. Разбрано?

— Там ще съм. Долф вече се бе отправил към „кабината“. Д-р Кневелтур се върна с резултатите от компютъра. Той видя, че Долф отваря вратата и отново бе обзет от съмнения.

— Убеден ли си, че искаш? — извика ученият пронизително. Помисли пак — само веднъж можем да опитаме да те върнем…

— Знам — отсече Долф и влезе в кабината. Д-р Симиак тръгна да затвори вратата, но преди това каза:

— Избягвай, доколкото можеш, срещите с хора, Долф. Дрехите ти не са подходящи. Ах, момче, я по-добре излез, това е чиста лудост.

Читать дальше