Теа Бекман: Кръстоносен поход по джинси

— Твоят баща ли?

— О, деца, помогнете ми — изстена Долф. — Аз ви помагах месеци наред, затова ви моля: който намери такава кутийка, веднага да ми я донесе и да ми разкаже къде е била. Запомнете точно мястото! Страшно е важно за мен.

Децата нямаха никаква причина да не вярват на Рудолф ван Амстелвен и се съгласиха. Само Леонардо гледаше недоверчиво. Очевидно ръсенето на тайнствени кутийки му се струваше странно като начин за издирване. И така си беше. Освен ако не разполагаш единствено с трансмитер на материя и трябва да пробваш наслуки да установиш контакт седемстотин и шестдесет години назад…

На сутринта дом Тадеус, Долф, Леонардо, Франк и Берто отидоха в града на аудиенция при епископа. Петер се запъти с голяма група деца към брега да лови риба.

Франк и Берто останаха да чакат пред вратата на епископския дворец — невзрачна каменна постройка. Вътре пуснаха само духовника, студента и Долф. Прелатът ги прие в кабинета в присъствието на секретаря си, няколко търговци и моряци.

След като гостите засвидетелстваха почитта си, целунаха пръстена и отговориха на няколко въпроса, както беше прието, епископът мина към същността на нещата. Той говореше на латински и Леонардо и дом Тадеус го разбираха прекрасно, но не и Долф. Студентът си предложи услугите като преводач.

— Ясно е като бял ден, че отседналите в руините деца не могат да продължат нататък — каза епископът. Пътищата свършват в Бриндизи. Никой нормален човек няма да повярва, че е възможно седемстотин души да прекосят морето, за да освободят Ерусалим. Следователно друго не им остава освен да се върнат вкъщи. „Стана тя — помисли си Долф с безпокойство — Искат да се отърват от нас. Но къде да се денем?“ Дом Тадеус взе думата.

— Монсиньор, думите ви свидетелстват за мъдрост и прозорливост. Но проблемът е, че тези деца нямат дом, в който да се върнат. Това са сираци и безпризорни.

— Известно ми е — тихо отвърна епископът — Освен това обратният път няма да е лек, идва зима. Проходите ще бъдат затрупани със сняг, преди да стигнете планините на север. Но в Бриндизи не можете да останете. Направихме каквото можахме, ала да храним седемстотин деца цяла зима не е по силите ни. Да ги приемем в града също е невъзможно, вече сме пренаселени. Бриндизи не се разраства, Бари ще ни задуши.

Леонардо кимна с глава. Иначе присмехулното му лице сега беше сериозно. Дом Тадеус скръсти отчаяно ръце.

— Но — продължи прелатът — аз трябва да помогна на децата, това е моят християнски дълг — Той посочи търговците и моряците, които мълчаха — Намерих няколко богати търговци и надеждни капитани, които са готови да превозят малките до Република Венеция. По море. А по време на пътуването децата трябва да помагат с нещо. Ще бъдат разпределени на осем кораба, които ще превозват и стоки. Във Венеция могат да презимуват. Ще дам на водачите писма до епископа и до градската управа. В тях ще ги помоля да приемат децата, да ги настанят в града и ако е необходимо, напролет да им помогнат да се върнат невредими в родината си. Ако някои искат да останат във Венеция, сигурно и това ще може да се уреди. Зная, че имате сръчни момичета и момчета, които могат да работят здраво, макар да са се поразпуснали през дългия поход…

Той спря да си поеме дъх. Леонардо преведе набързо най-важното на Долф.

— Друго решение не виждам — приключи епископът. Дом Тадеус коленичи и му целуна ръка.

— Монсиньор, благодаря ви — рече той — Бог ще ви възнагради за добрината.

— Станете, дом Тадеус, не на мен, а на Всевишния трябва да благодарите, който ми подшушна разрешението на един толкова труден проблем. След три дни корабите тръгват. Подгответе децата. Подробностите по пътуването можете да обсъдите с тези хора. Сбогом и Господ да ви благослови.

С това разговорът свърши. Долф беше на небето от радост. Щяха да се погрижат за останалите деца и той беше свободен да се върне в двадесети век, ако…

Франк и Берто, които чакаха търпеливо, бяха осведомени за добрата вест. — Но аз няма да дойда във Венеция — побърза да заяви Леонардо — Ще замина в Палермо, в двора на крал Фридрих.

След това те отидоха заедно с търговците и капитаните на пристанището да огледат корабите. На Долф му се сториха много малки, но дом Тадеус бе възхитен. В неговите очи съдовете явно бяха годни за плаване. Уточниха кога ще бъдат натоварени децата и забързахакъм абатството, за да разкажат всичко на малките.

Долф не знаеше какво да прави. Да се сбогува с Леонардо и да тръгне за Венеция? Да остане тук и да чака с надеждата, че в Бриндизи ще пристигне кутийка от доктор Симиак? Леонардо го забеляза, че е объркан.