Александър Беляев - Човекът, който не спи

Професор Вагнер говореше бързо, без да престава да пише с лявата си ръка. С дясно си око продължаваше да гледа посетителя.

Най-сетне Горев си възвърна дар словото.

— Кажете как го правите това?… — И той посочи разногледащите очи на професора и лявата му ръка.

— Да пиша с лявата ръка, да управлявам всяко око по отделно и същевременно да разговарям с вас ли? Работата е там, че моите две мозъчни полукълба действуват напълно самостоятелно с почти независимо едно от друго.

Но аз съм длъжен да ви поясня, така да се каже, отправната си точка. Както знаете, официално съм професор по биология. Също така добре знаете, надявам се, и това, че днешните научни дисциплини необикновено бързо се разпадат на самостоятелни части. Пред очите ни расте биологичната химия. Всеки нов научен клон, като например атомната теория, бързо израства в самостоятелна научна дисциплина. Трябват години, за да бъде овладяна всяка от тези отделни научни области.

А междувременно, за да напредва, човек трябва да познава и сродните науки — биология и физиология, химия и електротехника, дори геология и астрономия — всички те се преплитат, взаимно си влияят. Нужен е някакъв всеобхватен ум, който да поеме този обем от знания. А човешкият живот е толкова кратък! Аз прехвърлих петдесетте. Още десетина-двайсет години и край. Пред мене стоят колосални задачи, които искам да изпълня. Значи първото, което трябва да направя в името на целта, е по един или друг начин да удължа живота си. Отначало си помислих за опитите по подмладяване. Постигнатото досега ми помогна — изглеждам по-млад за годините си. Може би по-нататък ще се върна към тези опити. Но засега се спрях на онова, което ми е повече познато поради работата ми над мозъка.

Първата идея, която ми дойде, беше да си създам способността всяко мозъчно полукълбо да работи поотделно. За съжаление не мога да се спра подробно на целия си труд по тоя въпрос — ще ни отнеме прекалено много време. Ще ви кажа само, че тук главна роля играе тренировката. Може би ви се е случвало да видите ритмичната гимнастика на Далкроз 3 3 Емил Жак-Далкроз (1865–1950) швейцарски музикант и композитор, основоположник на системата за ритмично възпитание, в която пластичните движения се организират с музика. — Б.пр. ? Децата бързо овладяват способността да правят асиметрични движения: с лявата ръка могат да отмерват два такта, с дясната — три, при това в различно темпо, като едновременно правят различни движения и с краката. Нещо подобно вършех и аз, между другото за пълно недоумение на моята икономка.

По-трудно излезе овладяването на очния апарат. Всяко човешко око има самостоятелна система за управляване, но поради това, че виждаме по-добре, когато фокусираме двете очи в една точка, ние сме си изработили навика да съгласуваме движението на очите. Наследствеността на тия навици усложняваше борбата за „автономност“ в движението на очите. Но такава независимост в движението на всяко око е напълно възможна. За пример може да служи хамелеонът. Захванах се с упражнения. Резултата го виждате. Да се науча да пиша и работя с лявата ръка не беше трудно. Оставаше ми да премина към последното: да се науча да извършвам едновременно две умствени работи, например да пиша с двете си ръце едновременно две научни изследвания на различни теми. Това ми отне няколко години. Постигнах своето. По такъв начин удвоих мозъчната си продукция.

Но и това ми се струваше малко. Осем часа сън! Една трета от човешкия живот губим в това безпомощно, полумъртво състояние. Ето кое ме възмущаваше. Човечеството трябва да се освободи от сънната повинност. Какви необикновени перспективи, какви възможности!… Колко велики произведения биха ни дали още великите мислители, ако им подарим всичките нощи за творчество. Колко недовършени велики произведения биха били завършени. Какъв тласък би получил прогресът! Работникът, завършил смяна до струга, би прекарал нощта с книга или зает с обществена работа. Нямаше да останат неграмотни у нас. Нещо повече, всички биха получили възможността да се превърнат в напълно образовани люде. С какви гигантски крачки би тръгнал прогресът! Ето за какво си мислех…

Професор Вагнер се въодушеви. Дясното му око гореше от ентусиазъм. Очевидно вълнението се предаде и на другата половина от мозъка му: лявото му око също заблестя и лявата ръка започна да пише по-енергично.

Но Вагнер забеляза това и лявото му око сякаш угасна, задълбочи се в работата, лявата ръка заработи методично, докато в същото време дясното око продължаваше да гори въодушевено и дясната ръка описваше широки кръгообразни движения.