Александър Беляев - Човекът, който не спи

— Добре!… — рече механикът и вдигна рамене.

Качиха се бързо. Апаратът забръмча…

И отново долу се разстла широкият пъстър килим с опънатите нишки на железопътните линии, със синята дантела на лъкатушните реки и пъстрите петна на градовете.

Половин час мина в мълчание. Изведнъж, погледнал през прозореца, Карл скочи и се развика. Шумът на мотора заглушаваше гласа му, но когато Карл показа часовника си и слънцето, Вагнер разбра: полегатият слънчев лъч осветяваше кабината отляво. В този час, ако летяха право на изток, слънцето трябваше да бъде отдясно.

Карл се промъкна до пилота и раздруса рамото му, като показваше слънцето. От своя страна пилотът му сочеше картата и се опитваше да се оправдае — летял по познатия път за Кьонигсберг, а оттам щял да следва маршрута Ковно-Смоленск-Москва. Не можел да лети направо на изток. Пътят му бил непознат. Местата за кацане били неизвестни…

Карл не прие никакви обяснения. Извади револвера, размаха го заплашително под носа на пилота и прекара с дулото му по картата права линия на изток.

Пилотът сви презрително рамене и предложи с жест на Карл да заеме мястото му. Тук, на височина петстотин метра, поел в ръцете си управлението на апарата, пилотът не се страхуваше много от заплахите на Карл.

Но Карл извика в ухото му:

— Няма да ви убия сега, а в мига, когато аеропланът докосне земята!

Пилотът настръхна, прехапа устни и изви волана. Апаратът се наклони на едната си страна, направи остър завой и пое на североизток.

Когато прелитаха над Бромберг, пътниците забелязаха движение по улиците му.

— Събуждат се!…

Карл погледна Вагнер и поклати многозначително глава. Професорът поиска да обясни, че Бромберг се събужда по-рано от сън, защото там по-рано са гълтали хапчетата. Берлин, изглежда, още спи, макар че и той ще се събуди скоро. Но шумът на мотора му пречеше да говори и Вагнер само показа с ръка спящия Таубе.

И отново мълчание. От време на време им се струваше, че аеропланът стои на едно място, а земята бавно пълзи. Карл задряма…

Но Вагнер зорко гледаше напред. Изведнъж Карл се събуди от лакът в хълбока. Възбуденият Адолф му сочеше нещо през прозореца.

Карл се взря в далечината, но не можеше да разбере за какво става дума. Вагнер му подаде намерения в кабината бинокъл и му посочи бялата къщица в окрайнината на гората. Карл насочи бинокъла и изведнъж шумно пое въздух.

Край граничния стълб се развяваше червено знаме.

— Спасени сме! — викна той и размаха бинокъла пред прозорчето.

© 1926 Александър Беляев

© 1988 Златко Стайков, превод от руски

Александр Беляев

Человек, который не спит, 1926

Сканиране, разпознаване и редакция: ckitnik, 2008

Редакция: Mandor, 2009 (#)

Издание:

Александър Беляев: Избрани произведения, том 1

Издателство „Отечество“, София, 1988

Съставител: Елена Коларова, 1988

Рецензент: Светлозар Игов

Редактор: Елена Захариева

Художник: Илия Гошев

Художествен редактор: Васил Миовски

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Невена Николова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10502]

Последна редакция: 2009-02-19 10:10:00

Централна комисия по подобряването на бита на учените, създадена в Москва през 1920 г. и занимаваща се с разпределението на дажбите, с подобряване на жилищните условия на дейците на науката, техниката, литературата, изкуството. — Б.пр.

Температурната точка, когато разтворът (в случая кръвта) кристализира (замръзва). — Б.пр.

Емил Жак-Далкроз (1865–1950) швейцарски музикант и композитор, основоположник на системата за ритмично възпитание, в която пластичните движения се организират с музика. — Б.пр.

Тери Уилям Прайър (1841–1897) — известен физиолог, работил в Германия. Хулио Ерера-и-Обес (1811–1915) — уругвайки философ идеалист. Шарл Бушар (1837–1915) — френски патолог. Едуар Клапаред (1873–1640) — швейцарски психолог. Адриен Мари Лежандър (1762–1833) — френски математик. Анри Пиерон (1881–1964) — френски психолог, основател на Института по психология (1921) и на Националния институт по труда и професионалната ориентация (1928). — Б.пр.