Александър Беляев - Човекът, който не спи

Главата на професора се отметна назад, клепачите му се притвориха и той заспа дълбоко.

— Това облекчава задачата ми! — каза на глас Брауде, спокойно извади револвера и го насочи към гърдите на професора.

Но не стреля: някаква мисъл го спря. И като пъхна бързо револвера в джоба, той изскочи от стаята.

— Професор Вагнер спи! Той е в ръцете ни! — бързо проговори Брауде, нахълтал при секретаря на комитета.

— Говорете по-ясно, Брауде, какво става?

— Работата е там, че Вагнер е свършил запаса си от противосънни таблетки и има нужда и има нужда от химически материали, с други думи — има нужда от нас! Можем да му осигурим всичко необходимо, но при условие, че ни открие тайната. Сигурен съм, че сега ще направи всякакви отстъпки! Аз се осмелих да отложа изпълнението на смъртната присъда.

— Прав сте! Няколко дни не променят нещата. Опитайте се да се споразумеете с него, когато се събуди.

Но споразумението с професор Вагнер излезе трудна работа. Все пак Брауде не губеше надежда. Той залагаше на психологията и започваше да се пазари в тежките за Вагнер минути — когато го налягаха сънят и умората. Професорът страдаше.

— Колко непроизводително загубено време! За мене сънят е равен на смърт, а смъртта е страшна само с това, че е вече сън, който ще прекъсне работите ми. Колко недовършени неща! Колко планове ще загинат!…

На третото денонощие спогодбата беше постигната: „приятелите“ на Брауде ще доставят всички необходими материали, а професор Вагнер ще произвежда в лабораторията необикновения си препарат. При приготвянето му няма да присъствува никой.

От предпазливост Брауде постави условието едно от приготвените хапчета Вагнер да гълта пръв. Комитетът „Диктатор“ предполагаше, че щом станат известни съставните елементи на препарата и самият препарат в готов вид, за германските химици няма да представлява особена трудност да отгатнат останалото.

Но професор Вагнер явно усложняваше задачата им. Той състави предълъг списък на различни химически вещества. Явно беше, че много от тях не влизат в състава на неговия антитоксин.

Когато беше получен готовият препарат, химиците откриха полипептиди и аминокиселини. Бяха намерени вещества, съдържащи групата C:NH; но в препарата се намираше очевидно и някакъв неразложим остатък. Във всеки случай опитите на учените не постигаха целта си.

Засега това не предизвикваше практически неудобства. Приемани един път на ден заедно с храната, хапчетата на Вагнер съдържаха в себе си освен обикновените свързващи вещества не повече от 0,05 грама чист препарат. Няколко килограма можеха да задоволят нуждите на цялото население.

Лабораторията на Вагнер се справяше напълно успешно с това производство.

Отначало професор Вагнер се примири с участта си. Когато производството се регулира, за него потекоха дни и нощи на обичаен труд. Приготвянето на хапчетата не му отнемаше повече от четири часа на денонощие. Приготвил „урока“ си, той потъваше в научните си изследвания, без да се грижи повече за съдбата на „продукцията“.

А в това време експлоатацията на неговия препарат оказа огромно влияние върху целия живот в Германия.

Веднага щом беше организирано производството на хапчета, на сцената излезе барон Голдзак. Той създаде акционерно дружество „Енергия“, което продаваше чудодейния препарат за премахване на съня и умората. Акциите, пуснати в огромно количество, бяха в ръцете на членовете.

Разгърната рекламна кампания обяви на света появата на новия препарат.

„Няма вече сън! Няма вече умора! Удължете живота си!“ — провъзгласяваха с големи букви плакатите и вестникарските обяви.

В отговор на тия реклами в съветските вестници се появиха редица статии за професор Вагнер, вече открил тайната на борбата със съня и тайнствено изчезнал на германска територия.

Но германските вестници, издържани от „Енергия“ се възмущаваха от тия „инсинуации“ и доказваха, че „Енергия“ е купила препарата от немския професор Фишер, решил задачата преди Вагнер. Такъв професор наистина имаше, но колегите му, които знаеха колко е бездарен, само вдигаха рамене. Неочаквано откритата „гениалност“ на Фишер и затрупалото го богатство веднага след това караха мнозина германски учени да се усъмнят в така обявената истина. Но те мълчаха.

Акционерното дружество „Енергия“ имаше търговски и политически цели.

Препаратът на Вагнер се превърна в истинска златна мина. Парите се лееха като река, голяма част от тях комитетът „Диктатор“ изразходваше за подкупи на политически противници, на печата, избирателите, социалдемократическите вождове на пролетариата, министрите. Колосални средства отиваха и за пропаганда. Благодарение на всичко това не след дълго комитетът „Диктатор“ се превърна във фактическия управител на страната.