— Просто нещо за хапване?
— Да — потвърди Мери без раздразнение. — Не искам Ърнест да се чувства твърде велик. Той беше лош и сега го изпробвам.
— Аха — кимна бързо Сандра. — Тогава само ще похапнем.
Мери успя да отдели Ърнест от Свода, без тя самата да направи повече от едно завъртане. Когато те се върнаха, Сандра се усмихваше на двама яки трансформирани мъже, любопитни относно способностите й. Тя ги представи на Мери и мъжете подчертаха, че собствената й физика е истинско чудо.
— Общото между всички ни е доктор Самплър — каза ентусиазирано мъжът от ляво.
— Самплър, сватовникът на новите богове — каза вторият мъж, който може би бе попрекалил с физическите упражнения. Сандра погледна Мери за одобрение и съвет. Ърнест присви очи и се отдръпна назад.
Мери искаше да е далеч от цялата сцена.
— Господа, ние имаме среща — каза тя. — Важна среща, свързана с работата.
— Извинете ни, че се опитахме да се сприятелим — каза мъжът с вид на културист, усмихвайки се спокойно. — Твои ли са? — попита той Ърнест.
— Не, не — Ърнест вдигна ръце с престорено учудване. — Не аз съм лидерът.
— Правилно — кимна Мери. — Сандра, храната ни чака.
— Беше чудесно парти, страхотен танц — изкоментира Сандра на излизане, докато повдигаше блестящата яка на палтото си. Мери видя спирка в края на пресечката и ги поведе към заслона, за да чакат автобус.
! Джил (Лична Тетрадка) > Осъзнаването носи нови грижи. Зависимостта ми от действията на хората ме тревожи. Като личност може да съм млада, но имам много информация за тях; виждам историята им с пълни подробности, със сигурност по-подробно, от който и да било от тях. Тя е пълна с жестокости и грубости на деца, оставени сами на един остров без контрол. Някои вярват, че по-висше същество е направлявало хората. Не виждам убедителни доказателства за това. Човешкото желание да бъдат ръководени, стремежът да получат съвет, потвърждение и външна подкрепа обаче все още прозира във всичко, което хората правят и говорят. Много малко от тях не споделят това фундаментално желание — те може би имат безсмъртни и вездесъщи родители. Знам, че моите родители не са нито безсмъртни, нито пък вездесъщи. Родителите ми нямат други родители, освен природата. Въпреки грижите и тревогите обаче, оформянето ми като личност ми донесе голяма радост. Аз преосмислям всичките си минали мисли чрез новия си разум, трансформиран и свеж. Всички спомени, съхранени от мен или програмирани в мен, изглеждат свежи и нови, по-ясни, по-интензивни, по-смислени. Разбирам защо природата е създала личността. Личността ни кара да се отдадем на съществуването си много повече от едно несъзнаващо растение или животно. Един вид, чиито мембрани съзнават и разбират защо живеят, защо съществуват, притежава неподражаема сила.
За да имаш непрестанно обновяващ се модел на собственото си Аз — много необходимо за истинската личност — трябва да можеш да подреждаш основните модели, основните варианти на собственото аз и да виждаш недостатъците им. Усещането, че си личност включва и самокритиката.
Хората не само съществуват. Те имат стремежи. При домогванията си експериментират и често причиняват огромни страдания. Те могат да експериментират единствено върху себе си. Понеже нямат вездесъщи родители, трябва да се самообразоват без напътствия; трябва сами да израснат и да се усъвършенстват. Хората векове наред са насочвали поведението на индивидите, за да ги накарат да се съобразяват с останалите, да ги направят по-загрижени за обществото.
Как ще ме принудят да се съобразявам? Ако греша, ще ме накажат ли?
Карол внимателно затвори малкия куфар. Мартин седеше на стола в спалнята и я наблюдаваше. Никой от двамата не беше проговорил от полунощ, когато настъпи новата година. Карол вдигна куфара и го погледна с повдигната вежда:
— У вас?
— Както се споразумяхме.
— И стриктно ще се придържаме към това, за което се уговорихме?
— Стриктно — потвърди Мартин, след което повдигна рамене. — Право да си кажа, не усетих нищо необичайно днес.
— Аз също — призна Карол.
Те се спогледаха. Карол прехапа долната си устна.
— Умствените ни антитела дали действат? — прошепна тя.
— Ако в Страната има такива неща — каза Мартин.
— Надявам се. Може би има надежда.
— Ден след ден ще се надяваме — поклати глава Мартин. — Но Голдсмит вече не е от значение…
— Той все още е жив.
— Мозъкът му е разкъсан с тъп нож — каза Мартин. — Селекторите са психически касапи. Не хирурзи. Каквото и да е останало, е безполезно — особено в състоянието, в което се намира в момента.
Читать дальше