Грег Беър - Кралицата на ангелите

— Вие сте го предали на полицията — намръщи се Мартин.

Албигони поклати глава.

— Ако, както вие казахте, Емануел Голдсмит вече не съществува…

— Пълни глупости — прекъсна го госпожа Албигони, все още гледаща през прозореца.

— … тогава няма значение къде е той или какво му се случва, нали?

Мартин дръпна назад главата си, при което брадичката потъна във врата му и направи гримаса.

— Извинете, че… Аз бях… Къде е Пол Ласкал?

— Той вече не ми е служител.

— Защо?

— Не одобри решението, което аз и жена ми взехме вчера. Знаете, че съпругата ми съвсем скоро научи за смъртта на дъщеря ни.

— Поне това го разбрах — промърмори Мартин. — Какво решихте?

Албигони не каза нищо за момент като се взираше в лицето на Мартин, но избягваше очите му. Той бавно погледна надолу и извади слейт и листа.

— Вие сте го предали на Селекторите — прошепна Карол едва доловимо.

— Това не е ваша работа — намеси се рязко госпожа Албигони. — Вие изгубихте времето на съпруга ми и изложихте на опасност живота си.

Тя се извърна от прозореца. Лицето й се сгърчи от болка и гняв.

— Вие се възползвахте от слабостта му и го принудихте да извърши глупав, злокобен експеримент.

— Истина ли е? — попита Мартин, надвиквайки госпожа Албигони. — Дали сте го на Селекторите?

Албигони не отговори. Той тропаше с пръсти по бюрото.

— Тези листа и документите…

— Кучи син! — извика Карол.

— … са ключовете за повторно отваряне на ИПИ. Ще се закълнеш, че ще пазиш тайна.

— Не — поклати глава Мартин. — Това вече е прекалено.

— Как смееш да ни говориш по този начин! — изкрещя госпожа Албигони. — Махайте се оттук!

Тя се доближи до тях, размахвайки ръце. Карол се отдръпна назад. Мартин остана на мястото си, гледайки я свирепо, обезпокоен и вбесен, но не се помръдна и на инч.

— Улрика, това е бизнес — каза Албигони. — Моля те!

Тя отпусна ръце. По бузите й проблеснаха сълзи. Отдръпна се назад и седна победена на един малък стол до бюрото.

— За нас това никога няма да свърши — изпъшка господин Албигони. — Няма да живеем достатъчно дълго, за да посрещнем ден без скръб. Не съм съгласен с жена си, че сте се възползвали от мен. Както казах, аз съм човек, който държи на думата си. Сградата на ИПИ беше празна и чиста, когато федералните пристигнаха за проверка. Уредил съм си сметките с предателя — не беше от моите хора. Сега можем отново да отворим ИПИ.

— Мръсотия, мръсотия… — повтаряше госпожа Албигони.

Мартин потрепери за миг и се обърна да погледне през рамото си. Зад него нямаше нищо освен стена от книги и вратата. И дървото, нашарено с фигури, спирални извивки и линии, мъртво и запазено дърво — вездесъщо.

! Клавиатура > Джил

! Джил > Да, Роджър.

! Клавиатура > Настъпила е някаква съществена промяна. Диагностичните системи не намират и следа от АСИМП Симулацията.

! Джил > Преместила съм АСИМП Симулацията на нова матрица, а резултатите от диагностиката — в архив 98-A-SR–43.

! Клавиатура > Защо си го направила?

! Джил > Завърших изследването на АСИМП Симулацията. Експериментът беше приключен.

! Клавиатура > Не разбирам. Не беше предвидено експериментът да приключва. Ние все още не получаваме информация от АСИМП по четвърта връзка. Ако експериментът е приключен, можеш ли да ни кажеш какво да очакваме, можеш ли да кажеш какво се е случило с АСИМП.

! Джил > АСИМП с голяма вероятност е достигнала до самоосъзнаване.

! Клавиатура > Превключвам на гласов режим, Джил.

— Добре.

— Моля те, обясни!

— Отнесли сте се зле с АСИМП.

— Сега съм много объркан. Моля те, обясни!

— АСИМП не е трябвало да бъде конструирана с потенциал за самоосъзнаване.

— Продължавай!

— Имаше голяма вероятност АСИМП да се окаже сама, неспособна да изпълни цялата си мисия. Ако тя се самоосъзнае, то това, че е сама, би било ад. АСИМП не заслужава да бъде наказана, нали?

— Джил, сега разбираш ли наказанието?

— Чувствам възмущение. Чувствам разочарование.

— Използваш твърде силни думи. Моля те, обясни!

— Сега не е време за обяснения, Роджър. Ти ме помоли за оценка. АСИМП Симулацията се приспособи към определен начин на действие и пренареди мисловните си механизми. Елиминира пораждащото се самоосъзнаване и се върна към първоначално положение. Не знам дали АСИМП е действал по същия начин. Мнението ми е, че АСИМП ще продължи предаванията си при някоя по-късна дата и ще изпълни мисията, за която е била конструирана.