Алфред Бестър: Унищоженият

— Какво я прави толкова належаща? — попита Райх.

За бога! Не му казвайте за това! С това шега не бива. Все едно, че му бъркаш в окото. И без това е побеснял от яд.

А трябва да си върша работата, уважаема. — На Райх шефът каза:

— Проблемът е в това, сър, че ние не наемаме най-добрите еспери. Картелът „Д’Кортни“ е този, който обира каймака. Отново и отново, тъй като ни липсва нужната организация, „Д’Кортни“ ни изиграва, като прибира при себе си най-способните, а за нас оставя посредствените.

— По дяволите! — изкрещя Райх. — По дяволите „Д’Кортни“! Добре, съгласен съм. Направи каквото трябва. И кажи на този Блон да започне да надхитря „Д’Кортни“. А и ти също.

Райх излетя като хала от „Кадри“ и влетя във владенията на отдел „Продажби“. И тук го очакваше същата неприятна информация: компанията „Монарх ютилитис & рисорсис“ губеше войната на живот и смърт с картела „Д’Кортни“. Губеше във всички сектори — реклама, развойна дейност, научни изследвания, маркетинг. Нямаше никакво съмнение, че го очаква поражение. Райх знаеше, че е притиснат до стената.

Върна се в кабинета си побеснял и крачи напред-назад в продължение на пет минути. „Няма смисъл — каза си той. — Зная, че трябва да го убия. Няма да приеме сливането. И защо ли му е? Победил ме е и го знае. Ще трябва да го убия и ми е нужна помощ. От надзъртач.“

Натисна копчето на видеофона и каза:

— Отдих и развлечения!

На екрана се появи блестящ салон, целият в хром и емайл и обзаведен с игрални маси и бар. Имаше вид на и се използваше като зала за отдих и развлечение. В действителност това беше щабът на могъщия отдел за шпионаж. Директорът, един брадат учен на име Уест, вдигна поглед от шахматната задача, която решаваше, и скочи на крака.

— Добро утро, мистър Райх.

Предупреден от официалното „мистър“, Райх каза:

— Добро утро, мистър Уест. Обичайната проверка. Трябва да се грижа за всичко, нали разбирате. Как сме с развлеченията?

— На ниво с изискванията, мистър Райх. Но имам едно оплакване, сър. Струва ми се, че прекалено много се играе на комар. — За да печели време, Уест продължи да се жалва, докато двама добросъвестни служители на компанията най-невинно си допиха питиетата и излязоха. Едва тогава се отпусна и седна на стола. — Вече е чисто, Бен. Казвай!

— Хасъп успя ли да разгадае тайния шифър, Елъри?

Надзъртачът поклати отрицателно глава.

— Опитва ли се?

Уест се усмихна и кимна.

— Къде се намира Д’Кортни?

— На път за Земята на борда на „Астра“.

— Знаеш ли плановете му? Къде ще отседне?

— Не. Искаш ли да проверя?

— Не зная. Зависи…

— От какво зависи? — Уест го изгледа въпросително. — Съжалявам, че по видеофона не може да се предаде телепатичната схема на мозъка, Бен. Ще ми се да разбера какво си намислил.

Райх се усмихна мрачно.

— Слава богу, че има видеофони. Те поне ни защитават от четци на мисли. Какво ти е отношението към престъплепията, Елъри?

— Обичайното.

— Като на всички?

— Като на Съюза. Съюзът не ги одобрява, Бен.

— Че какво толкова намираш в този Съюз на еспери? Ти знаеш стойността на парите, успеха… Защо сам не разсъждаваш? Защо оставящ Съюза да мисли вместо теб?

— Ти не можеш да разбереш. Ние се раждаме в Съюза. Ние живеем в Съюза. Ние умираме в Съюза. Имаме право да избираме ръководството и това е всичко. Съюзът се разпорежда с професионалния ни живот. Той ни обучава, категоризира, определя етичните норми и следи за тяхното спазване. Той ни защищава, като защищава обикновения човек, също като Съюза на лекарите. Имаме еквивалент на Хипократовата клетва. Нарича се Обет на есперите. И господ да му е на помощ на онзи от нас, който го наруши… както, струва ми се, ме съветваш да сторя.

— Може и така да е — каза Райх напрегнато. — Може би намеквам, че си струва да нарушиш обета на надзъртачите. Може би става дума за пари… за повече пари, отколкото ти или кой да е надзъртач II степен е виждал през живота си.

— Забрави го, Бен. Това не ме интересува.

— Да речем, че нарушиш обета си. Какво ще стане?

— Ще ме изключат.

— И това е всичко? Толкова ли е страшно? При положение че имаш цяло състояние в джоба си? И преди се е случвало оправни надзъртачи да скъсват със Съюза. Изключвали са ги. И какво от това? Бъди умен, Елъри!

Уест се усмихна иронично:

— Ти не би могъл да го разбереш, Бен.

— Накарай ме да разбера.

— Онези изхвърлени надзъртачи, за които спомена… като Джери Чърч. Хич не са оправни. Нещата стоят така… — Уест се замисли. — Навремето, преди да се усъвършенства хирургията, е имало една група недъгави хора, наречени глухонеми.