Дейвид Брин - Практически ефект

Какво пък, Татир никога вече няма да е същият. Благодарение на него познаваха колелото и самолета. Умници като Гат бързо щяха да схванат принципа на перката и да го приложат навсякъде.

Интересно, докъде ли ще стигнат неговите изобретения, когато започнат да се разпространяват масово и Практическият ефект окаже стимулиращото си влияние върху тях?

Пажът дотича обратно, коленичи пред Линзи и му каза нещо. Принцът се обърна към Денис.

— Дъщеря ми ви моли да се срещнете на поляната, където се приземихте предната нощ. Ще ви чака до вълшебната машина. Бъдете спокоен, никой не я е докоснал с пръст. Наредих да я охраняват денонощно под страх от смъртно наказание.

Денис забеляза, че по устните на Линзи трепка доброжелателна усмивка. Без съмнение, докато е спал, принцесата е разказала на баща си за всички приключения, които двамата бяха преживели през последните седмици.

— О, премного съм ви благодарен, ваше височество. Ще бъдете ли така добър да наредите на някой да ми покаже пътя?

Линзи даде знак на младия паж и той хвана Денис за ръката.

Линора вече бе дошла. Беше се излегнала на изящно извезано килимче, постлано пред носа на машината, докато три матрони от свитата й си шепнеха развълнувано нещо в сянката на дърветата.

Не само развълнувано, но и недоволно, осъзна Денис, като видя причината за последното. Принцесата бе облечена във военна униформа с плътно прилепнал по краката й клин. На всичко отгоре позата й беше доста предизвикателна, при това в непосредствена близост до странната машина.

Жените изсумтяха и му обърнаха гръб, когато ги поздрави с „добро утро“. (По-скоро „добър ден“ поправи се той, като видя къде се е изкачило слънцето.) Все пак му се поклониха преди да се оттеглят. Държаха се с уважение, но и с известно страхопочитание, сякаш всеки миг щеше да им се озъби и да ги схруска. Изглежда, л’тофите не бяха толкова цивилизовани, колкото койлианците.

И това ще се промени, помисли си Денис, докато крачеше към самолета.

Като го доближи, спря и се ококори изненадан. Линора лежеше по корем, а главата й бе скрита под предницата на това, което някога бе започнало пътя си като набързо сглобена каручка. Вярно, гледката не беше неприятна — напротив, но той се зачуди какво ли прави отдолу.

— Линора… би ли ми казала…

Чу се тъп удар.

— Ох! — извика девойката и Денис се изчерви от последвалите цветисти изрази, за които не се съмняваше от кого са научени.

Междувременно принцесата изпълзя навън като търкаше зачервеното си чело. Недоволното й мърморене секна в мига, когато го видя.

— Денис! — възкликна тя, скочи и се озова в прегръдките му.

Успя да повтори въпроса си едва след като получи възможност да си поеме дъх.

— Ами как какво? Исках да проверя дали всичко е наред. Надявам се, че не съм повредила нещо. Но ти спа толкова дълго, че накрая изгубих търпение, навлякох тази униформа — за ужас на баща ми — и рекох да прескоча насам. Тате все го е страх да не взема да отлетя по следите на барона. Беше ми скучно и исках да погледна…

— Линора, имаш ли представа какво си мислят нещастните благоприлични госпожи от твоята свита? — прекъсна я ухилено Денис. — Да се ровичкаш така под нещо, което им навява ужас.

— Уф! — тя погледна изцапаните си колене. Опита се да ги изчисти, но се отказа и вдигна рамене. — Да мислят каквото си щат. Рано или късно трябва да свикнат, нали така? След като ще ти ставам жена, разчитам да ме научиш на това-онова от твоите вълшебни умения. От малкото опит, който натрупах тази сутрин, имам чувството, че работата ще е доста мръсна.

Съдейки по блясъка в очите й, очакваше от бъдещия си съпруг не само да я въведе в тайните на механиката. Какво пък, животът си има и приятни страни.

— Както и да е — продължи развълнувано тя. — Оказа се, че всичко е наред. Нищо не се е променило, откакто кацнахме. Твоето кренеги допреди малко се навърташе наоколо. Къде ли изчезна точно сега? Сигурно е отишло на лов. Така се увлякох докато зяпах отдолу, че съм изгубила представа за времето.

— И все пак, какво правеше долу? — настояваше Денис.

Линора прекъсна за миг потока от думи, търсейки нишката на позабравената си мисъл.

— Роботът! — сети се изведнъж тя. — Беше ми скучно и реших да си побъбря с онова чудесно същество-инструмент, дето си го донесъл от твоя свят.

— Разговаряла си с… — Денис млъкна учуден. — Покажи ми — добави бързо той.

Свитата на л’тофската принцеса трябваше да понесе нов удар като видя, че сега и двамата се мушват под странната машина. Жените се приготвиха да извърнат срамежливо погледи, ако най-лошите им предположения се окажеха истина.