Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

— Значително? Значи не се издигаме, така ли?

— За съжаление, не. Продължаваме бавно да падаме. И не е ясно още колко време ще могат да ни държат пръстените.

Джейкъб изпита възхищение към Мартин. Тя се бе свързала със соларианите! Това беше един от епохалните успехи на всички времена и все пак бяха обречени.

— Фейгин — предпазливо каза той, — ще се върна колкото мога по-бързо. Междувременно ще можеш ли да имитираш гласа ми достатъчно добре, за да заблудиш Кула?

— Да, струва ми се. Ще опитам.

— Тогава поговори с него. Използвай всичките си трикове, за да го разсееш и разколебаеш. Не бива да го допускаме до компютърния пулт!

Фейгин подсвирна в знак на съгласие. Джейкъб се обърна и закрачи край гравитационния тунел.

Чувстваше се странно, сякаш гравитационните полета бяха започнали да се колебаят. Вътрешното му ухо го безпокоеше както никога досега, докато помагаше на Хюз да прекоси късата дъга, и трябваше да се съсредоточи, за да пази равновесие.

Горната страна продължаваше да е червена — червената светлина на хромосферата. Но пърхащите синьозелени солариани танцуваха по-близо, отколкото Джейкъб някога ги бе виждал. „Крилете“ им бяха широки почти колкото самия кораб.

Тук горе също блестяха сини следи от п-лазерния лъч. Близо до ръба на палубата бръмчеше самият лазер.

Двамата прескочиха няколко тънки лъча.

„Само да имахме инструменти, за да демонтираме уреда от стойката“, помисли си Джейкъб. Е, нямаше смисъл да мечтае. Той помогна на партньора си и го настани на едно от креслата. После пристегна ремъците му и отиде да потърси аптечката.

Откри я до командния пулт. Откакто не беше виждал Мартин, изглежда, че психоложката бе избрала друга част на палубата, за да общува със соларианите, надалеч от останалите. На креслата край командния пулт седяха Ларок и Доналдсън. Наблизо беше пристегнат и трупът на Дубровски.

Хелън Десилва и останалите й хора бяха наведени над уредите си. Когато Джейкъб приближи, тя вдигна поглед.

— Джейкъб! Какво става?

Той криеше ръце зад гърба си, за да не я разсейва. Ала вече трудно се държеше на крака. Скоро трябваше да направи нещо.

— Не успяхме. Но поговорихме.

— Да, чух всичко, после и силен шум. Опитах се да те предупредя преди да се блъснем в пръстените. Надявах се, че ще се възползваш от възможността.

— А, сблъсъкът ни помогна. Разтърси ни, но и ни спаси живота.

— Ами Кула? Джейкъб сви рамене.

— Още е долу. Мисля, че енергията му е на изчерпване. По време на боя ни тук, той изгори половината лице на Доналдсън с един изстрел. Там долу се целеше само в стратегически места.

Той й разказа за опита на Кула да го нападне със зъби.

— Мисля, че скоро съвсем ще се изчерпи. Ако имахме много хора, можехме да ги хвърлим срещу него, докато се изтощи. Но нямаме. Хюз е готов да го нападне, ала вече не е в състояние да се бие. Предполагам, че вие двамата не можете да напуснете постовете си.

Хелън се обърна, за да отговори на алармения сигнал, който се носеше от контролния пулт. После извинително погледна Джейкъб.

— Съжалявам. Имаме прекалено много работа тук. Опитваме се да стигнем до компютъра, като задействаме корабните сензори в кодиран ритъм. Върви бавно и постоянно се налага да прекъсваме, за да се справяме с извънредни ситуации. Боя се, че няма да успеем. Системите се разпадат. — Тя се обърна, за да отговори на друг сигнал.

Джейкъб заотстъпва назад. Не искаше да я разсейва.

— Мога ли да помогна?

Пиер Ларок го гледаше от креслото си на няколко крачки разстояние. Дребният французин бе пристегнат с ремъците си така, че да не може да се освободи сам. Джейкъб съвсем бе забравил за него.

Той се поколеба. Поведението на Ларок точно преди боя на горната страна не вдъхваше доверие. Хелън и Мартин го бяха завързали, за да не се налага да го пазят.

Джейкъб обаче се нуждаеше от някой със здрави ръце, за да му помага с аптечката. Спомняше си опита за бягство на журналиста на Меркурий. Макар че не можеше да му се вярва, Ларок имаше дарба — когато поискаше да я използва.

В момента изглеждаше искрен. Джейкъб поиска от Хелън разрешение да го освободи. Тя хвърли поглед към тях и сви рамене.

— Добре. Но ако се приближи до уредите, ще го убия. Кажи му го.

Нямаше нужда да му го казва. Ларок кимна, че е разбрал. Джейкъб се наведе и започна да го развързва със здравите пръсти на дясната си ръка.

— Джейкъб, дланите ти! — изсъска зад него Хелън. Загрижеността на лицето й стопли сърцето му. Ала точно сега тя имаше по-важна работа от неговата. И го знаеше. Джейкъб прие факта, че изобщо го е забелязала, като огромна проява на обич. Тя окуражително му се усмихна за миг, после продължи да отговаря на безкрайните алармени сигнали.