Рей Бредбъри: От автора

Баща ми е Жул Верн.

Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо.

Едгар Алън По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка.

Флеш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели.

Това е моето потекло.

Като се прибави естествено и фактът, че по всяка вероятност Мери Улстънкрафт Шели, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.

Та със семейство като това какво друго можеше да излезе от мен, освен един автор на най-невероятни измислици и научнофантастични разкази.

Немалка част от живота си съм прекарал по дърветата с Тарзан, героя на Едгар Райс Бъроуз. Когато, вече дванадесетгодишен, се спуснах от клоните, поисках за Коледа вместо играчки една пишеща машина. И на тази раздрънкана машина написах първото си произведение „Джон Картър, марсианският диктатор“ подражавайки сериите, които бях чел, и натраках по памет цели епизоди от „Вълшебникът Чанду“.

Разпращах бандероли и мисля, че съм членувал едва ли не във всички радиолюбителски клубове, които съществуват. Събирах комикси, повечето от които още пълнят сандъците на мазето ми в Калифорния. Посещавах всички утринни кинопрожекции. Жадно поглъщах произведенията на X. Райдър Хагард и Робърт Луис Стивънсън. В разгара на лятото на моята младост скачах високо и се гмурках дълбоко в бездънния космически океан, много-много преди самата Космическа ера да стане нещо повече от петънце, наплюто от муха по 500-сантиметровия телескоп на Маунт Паломарес.

С други думи, бях влюбен във всичко, което правех. Сърцето ми не биеше, то избухваше. Не се затоплях от нещата, а кипях. Винаги съм се втурвал като луд и съм приветствал с пълно гърло всички онези велики и магични неща, за които знаех, че просто не мога да живея без тях.

Аз бях голобрадо момче-вълшебник, което вадеше щури яйца от книжната си шапка. После станах брадат мъж-вълшебник, който изстрелваше ракети от пишещата си Машина към Звездната пустош и те се запиляваха чак докъдето ти поглед стига или си представя въображението.

Моят ентусиазъм ми служеше вярно през всичките тия години. Никога не съм се изморявал от ракетите и звездите. Нито пък съм преставал да се радвам на разкошното удоволствие да се подплаша и да изляза от себе си с някои от най-мрачните си и свръхестествени истории.

Тъй че в този сборник разкази вие ще видите не само че „К означава Космос“, но и множество подзаглавия, които биха могли да бъдат „М означава Мрак“. „У означава Ужас“, или „Р означава Радост“. Тук ще намерите почти всяка страна от моята същност и живот, която бихте искали да откриете. Моята способност да се смея до сълзи от неоспоримото откритие, че съм жив в този странен, смахнат и въодушевяващ свят. Моята не по-малка способност да всея ужас и да пожъна настръхналите му тръпки, когато подуша странните гъби, никнещи посред нощ в мазето, или като чуя на разсъмване откъм килера поскърцването на паяк, който тъче паяжината си на своя стан.

Вие, които четете, и аз, който пиша, сме едно и също. Младият човек, заключен в мен, дръзна да напише тези истории за ваше удоволствие. Ние се срещаме на обикновената земя на един необикновен век и разменяме даровете си от мрак и светлина, хубави и грозни мечти, простичка радост и не толкова проста болка.

Момчето-вълшебник се обажда от ония години. Аз се отдръпвам настрана и го оставям да каже каквото най-много има нужда да каже. Аз слушам и се наслаждавам.

Надявам се, че и вие също.

Лос Анжелес, Калифорния

1 декември 1965

© 1965 Рей Бредбъри

Ray Bradbury

1965

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

Издание:

Рей Бредбъри. Възпявам електрическото тяло. Разкази

ДИ „Христо Г. Данов“, 1982 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9305]

Последна редакция: 2008-10-14 23:00:00