Рей Бредбъри - Трансплантация на сърце

Посегна да докосне бузата й, но отдръпна ръка. Клепачите й помръднаха. Устата й се отвори.

Той бързо легна, сви се в своята половина на леглото и зачака.

След дълго чакане я чу да сяда. След това, сякаш ударена, тя възкликна нещо, изплака, посегна към него, докосна го, видя, че спи, и остана седнала, откривайки онова, което той вече знаеше.

Той я чу как стана и изтича през стаята, подобно на копнееща да отлети птица. Приближи се до него, целуна го по бузата, отдалечи се, пак се върна, целуна го отново, тихо се засмя и бързо отиде до дневната. Чу я да набира междуградски разговор и здраво стисна клепачи.

— Робърт? — най-сетне се разнесе гласът й. — Боб? Къде си? Ама че съм глупава! Знам къде си. Робърт. Боб, Господи, мога ли да дойда, ще ме чакаш ли? Днес, следобед или довечера? Да? Става ли?… Какво е станало с мен ли? Не зная. Не питай. Мога ли да дойда? Да? Кажи „да“!… О, страхотно! До скоро!

Чу се звук от затваряне на телефона.

След малко я чу как издухва носа си, после влезе в стаята и седна в леглото до него заедно с първите слънчеви лъчи. Той хвана ръката й и прошепна:

— Нещо е станало.

— Да.

— Желанието. Сбъднало се е.

— Невероятно, нали? Невъзможно, но все пак стана! Защо? Как?

— Защото и двамата вярвахме — тихо каза той. — Пожелах ти го с цялото си сърце.

— И аз на теб. Господи, не е ли чудесно? И двамата успяхме да променим всичко само за една нощ! Иначе щеше да е ужасно. Ами ако само единият се беше променил?

— Наистина ужасно — призна той.

— Дали наистина е чудо? Дали сме пожелали достатъчно силно, че някой, нещо или Бог, ни е чул и ни е върнал нашата стара любов, за да ни стопли и да ни каже да сме добри, защото може никога друг път да нямаме такава възможност? Как мислиш?

— Не зная. А ти?

— Или просто скритите ни същности са разбрали, че е настъпило време и двамата да се обърнем и да си тръгнем?

— Знам само, че преди малко те чух да говориш по телефона. Когато тръгнеш, ще се обадя на Ана.

— Ще го направиш ли?

— Ще го направя.

— Господи, толкова се радвам за теб, за мен, за нас двамата!

— Хайде, тръгвай. Бягай. Изчезвай. Отлитай обратно към къщи.

Тя скочи, започна трескаво да си оправя косата и се отказа със смях.

— Не ми пука дали изглеждам ужасно…

— Прекрасно — поправи я той.

— Може би за теб.

— Сега и завинаги.

Тя се хвърли към него, целуна го и изхлипа.

— Това последната ни целувка ли е?

— Да. — Той се замисли. — Последната.

— Е, тогава още една.

— Само една.

Тя задържа длани върху лицето му и го погледна в очите.

— Благодаря ти за желанието ти.

— Аз ти благодаря за твоето .

— Сега ли ще се обадиш на Ана?

— Веднага.

— Желая й всичко най-хубаво.

— Желая всичко най-хубаво на Боб. Бог те обича, мила. Сбогом.

Тя излезе от стаята, сетне от дневната, външната врата се затвори и в апартамента се възцари тишина. Той слушаше как стъпките й заглъхват по коридора.

Седна, загледан в телефона, но не го докосна.

Вдигна очи към огледалото и видя как сълзите се стичат по бузите му.

— Ей, ти там — обърна се той към отражението си. — Да, ти. Лъжец.

И отново:

— Лъжец!

Обърна се и легна отново в леглото, с ръка върху празната възглавница отляво.

© 2001 Рей Бредбъри

© 2002 Венцислав Божилов, превод от английски

Ray Bradbury

Heart Transplant, 2001

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

Публикация: Рей Бредбъри. От прахта родени. ИК „Бард“, 2002 г.

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

Издание:

Рей Бредбъри. От прахта родени.

ИК „Бард“, 2002 г.

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корицата: Петър Христов, „Megachrom“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8331]

Последна редакция: 2010-07-09 14:20:04