Стивън Бруст - Текла

Нищо не разбираха от оръжия. Реших, че това ме плаши и че е по-добре да се махам. Запътих се към къщи. Успях да се справя без неприятности.

Коути се върна някъде към полунощ. Очите й блестяха. Всъщност не само очите. Все едно че лампа беше светнала в главата й, чак от порите на кожата й струеше някаква светлина. Лицето й беше грейнало в усмивка и най-малките й движения, когато свали наметалото си и извади вино от бюфета, съдържаха ентусиазъм и енергия, които човек не можеше да не забележи. Не си беше свалила черната лента от главата.

Беше ме поглеждала със същия този сияен поглед — преди време.

Наля си вино, дойде в дневната и седна.

— Какво става? — попитах я.

— Най-после предприемаме нещо — каза тя. — Раздвижваме се. Това е най-възбуждащото, което съм изпитвала някога.

Постарах се, доколкото можах, да не издам реакцията си.

— И какво е точно?

Тя се усмихна и от светлината на свещите очите й заиграха.

— Пускаме кепенците.

— На какво пускате кепенците?

— Затваряме. Целия Източняшки квартал — цяла Южна Адриланка.

Примигах.

— Какво значи това „затваряме“?

— Никакво движение към или извън Южна Адриланка. Всички търговци и селяни, които минават от запад, ще трябва да заобикалят. Вдигнати са барикади по цялата Дърводелска и Две лози. Утре сутринта ще се охраняват.

Помъчих се да го осъзная и накрая „И какво ще донесе това?“ надделя над „Как го правите?“

— Искаш да кажеш, в близък план или какво се опитваме да постигнем?

— И двете — рекох. Отново се затрудних с подходящия въпрос и накрая пробутах: — Не се ли опитвате да привлечете селяните на своя страна? Струва ми се, че това само ще ги вбеси — нали ги карате да заобикалят цяла Южна Адриланка.

— Първо на първо, повечето от тях няма да искат да заобикалят, така че ще продават на източняците или ще се връщат.

— И това ще ги привлече на ваша страна?

— Те по рождение са на наша страна — каза тя. Това малко ме затрудни, но я оставих да продължи. — Не че се опитваме да ги мобилизираме или да ги привлечем, или да им показваме колко сме велики. Ние водим война.

— И не ви интересуват цивилните жертви?

— О, престани! Разбира се, че ни интересуват.

— Тогава защо отнемате храната от устата на тези селяни, които само искат да…

— Изопачаваш нещата. Виж, Влад, време е да отвърнем на удара. Длъжни сме. Не можем да ги оставим да си мислят, че могат да ни избиват безнаказано, а единствената защита, която имаме, е да вдигнем масите на самозащита. Е, да, някои ще пострадат. Но големите търговци — орките, цалмотите и джегала — ще останат без месо за кланиците си. Те ще пострадат повече. И благородническата класа — те са свикнали да ядат месо по три пъти на ден — скоро ще започне да недоволства.

— Ако наистина пострадат, те просто ще помолят Империята да се намеси.

— Нека. И нека Империята се опита. Ние държим целия район, а това е само началото. Няма да се намерят достатъчно дракони в Стражата, за да вдигнат блокадата. Да не говорим за Гвардията.

— Че не могат ли просто да телепортират през барикадите ви?

— Могат. Нека се опитат. Гледай само какво ще стане, ако се опитат.

— Какво толкова ще стане? Фениксите са обучени воини и всеки може да…

— Не може да направи нищо, когато срещу него стоят по двайсет-трийсет от нас. Вече имаме цяла Южна Адриланка и това е само началото. Намираме подкрепа в останалата част на града, както и в по-големите околни имения. Това всъщност е задачата, по която започвам да работя от утре. Ще посетя някои от кланиците и…

— Разбирам. Е, добре. Но защо?

— Нашите настоявания към Императрицата…

— Настоявания? Към Императрицата? Сериозно ли говориш?

— Да.

— Ъъъ… добре. И какви са те?

— Искаме пълно разследване на убийствата на Шерил и Франц.

Зяпнах я. Преглътнах, след което се опулих отново. Накрая казах:

— Не може да говориш сериозно.

— Разбира се, че говоря сериозно.

— Обърнали сте се към Империята?

— Да.

— Искаш да ми кажеш, че не само сте се обърнали към Империята заради едно джерегско убийство, но вече настоявате да бъде разследвано?

— Точно така.

— Но това е лудост! Коути, мога да разбера, ако на Кели или Грегъри им щукне подобна идея, но ти поне знаеш как действаме.

— Ние?

— Моля ти се. Била си в организацията години. Знаеш много добре какво става с този, който се обърне към Империята. Херт ще ви избие всички.

— Всички? Всичките хиляди източняци — и драгари — в Южна Адриланка?