Има и практически резултати от тези скъпи начинания. Световната глобална мрежа — World Wide Web, известна като Интернет, е продукт на CERN. Изобретена е от учен от CERN — Тим Бърнърс Лий, през 1989 г.
Разбира се, имате правото да се чудите какво точно се има предвид под „константа 50“ или „константа 100“. Отговорът се намира в астрономическите мерни единици. Освен в разговорния език астрономите не използват единицата светлинни години. Използват разстояние, наречено парсек (съкращение от паралакс и секунда), основано на универсална единица, наречена звезден паралакс, равен на 3,26 светлинни години. Много големи разстояния като размерът на вселената се измерват в мегапарсеци (милиони парсека). Константата се изразява в километри в секунда за мегапарсек. Така че, когато астрономите казват константа на Хъбъл 50, това, което имат предвид, е „50 километра в секунда за мегапарсек.“ За повечето от нас това е една абсолютно безполезна мярка, но що се отнася до астрономическите мерни единици, повечето разстояния са толкова огромни, че тези мерки са много полезни.
Означава се КТ, а не СТ, тъй като С се използва за Cambrian (камбрий). В зависимост от използваните източници, К идва или от гръцката дума kreta или немската Kreide. И двете обикновено означават креда, което означава и Cretaceous.
За тези, които желаят да получат по-подробна картина на вътрешността на Земята, ето размерите на различните пластове, изразени чрез осреднени стойности: От 0 до 40 км (25 мили) е кората. От 40 до 400 км (25 до 250 мили) е горната мантия. От 400 до 650 км (250 до 400 мили) е зона на преход между горната и долната мантия. От 650 до 2700 км (400 до 1700 мили) е долната мантия. От 2700 до 2890 км (1700 до 1900 мили) е пласт „D“. От 2890 до 5150 км (1900 до 3200 мили) е външното ядро, а от 5150 до 6378 км (3200 до 3967 мили) е вътрешното ядро.
Откриването на екстремофили във врящите кални басейни на Йелоустоун и подобни организми, намерени другаде, накарали учените да осъзнаят, че всъщност живот от този тип може да се разпростира отвъд това — дори, навярно, под ледената кора на Плутон. Това, за което говорим тук, са условията, които биха осигурили съществуването на умерено сложни създания на повърхността на планетата.
От останалите четири, три са азот, а мястото на останалия атом се споделя от всички други елементи.
Самият кислород не е гориво; той само спомага за горенето на други неща. Добре, че е така, тъй като, ако кислородът гореше, всеки път, когато запалите клечка кибрит, всичкият въздух наоколо щеше да пламне. Водородният газ, от Друга страна, е изключително възпламеним, както показа дирижабълът Хинденбург на 6 май 1937 г. в Лейкхърст, Ню Джърси, когато водородното му гориво се възпламенява и убива трийсет и шест души.
Ако някога ви е направило впечатление колко красиво отривисти и добре очертани са краищата на купестите облаци, докато при другите облаци те са по-мъгляви, обяснението е, че при купестия облак има ясна граница между влажната вътрешност на облака и сухия въздух извън него. Всяка водна молекула, която се отклони извън края на облака, веднага се отстранява от сухия въздух отвъд, което позволява на облака да запазва красивите си краища. Купестите облаци по-нависоко са съставени от лед, като зоната между края на облака и въздуха отвъд него не е толкова ясно очертана, ето защо те обикновено са мъгляви по краищата.
Терминът означава няколко неща за различните хора, както се оказва. През ноември 2002 г. Карл Уънш от Масачузетския технологичен институт публикува доклад в Science — „Какво представлява термохалинната циркулация“ — в който отбелязва, че изразът се използва във водещи научни списания, за да обозначава най-малко седем различни явления (циркулация на дълбоководно ниво, циркулация, задвижена от разликата в плаваемостта, „меридианно преобръщане на циркулацията на масите“ и т.н.), въпреки че всичките са свързани с циркулацията в океаните и преноса на топлина — предпазливо неясното и всеобхватно значение, в което го използвам тук.
Несмилаемите части на гигантската сепия, особено човките им, се натрупват в стомаха на кашалота като вещество, наричано амбра, което се използва като фиксатор в парфюми. Следващият път, като се напръскате с „Шанел 5“ (ако го правите), може да помислите върху въпроса, че си слагате дестилат от невиждано чудовище.
Читать дальше