Бил Брайсън - Кратка история на почти всичко

Здесь есть возможность читать онлайн «Бил Брайсън - Кратка история на почти всичко» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кратка история на почти всичко: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кратка история на почти всичко»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Бил Брайсън е бил, като повечето от нас, неосведомен човек — не знаел нищо за планетата, на която живее, нямал представа защо океаните са солени, нито какво е протон или протеин, не правел разлика между кварк и квазар, не разбирал как някой може да знае колко тежи Земята или какво става вътре в атома, нито как учените правят откритията си. Силно заинтригуван, решил да провери възможно ли е чудесата и успехите на науката да бъдат осмислени и оценени неакадемично и непретенциозно, което обаче не означава повърхностно.

Кратка история на почти всичко — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кратка история на почти всичко», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

16

Планк често нямал късмет през живота си. Обичаната му съпруга починала рано, през 1909 г., а по-малкият от двамата му синове бил убит през Първата световна война. Имал и две дъщери близначки, които боготворял. Едната от тях умира при раждане. Другата близначка започнала да се грижи за бебето и се влюбила в съпруга на сестра си. Оженили се, но две години по-късно и тя умира при раждане. През 1944 г., когато Планк бил на осемдесет и пет, бомба на Съюзниците паднала върху къщата му и той изгубил всичко — трудове, дневници, всичко, което бил събрал през живота си. На следващата година оцелелият му син бил хванат в конспирация, целяща да убие Хитлер, и бил екзекутиран.

17

Айнщайн бил удостоен, някак си неясно, „за заслуги в областта на теоретичната физика.“ Трябвало да чака 16 години, до 1921 г., за да получи наградата един доста дълъг период, като се вземе всичко предвид, но това било нищо в сравнение със случая на Фредерик Рейнс, който засича неутриното през 1957 г., но става Нобелов лауреат едва през 1995 г., 38 години по-късно, или пък на германеца Ернст Руска, който изобретява електронния микроскоп през 1932 г., а получава Нобелова награда през 1986 г., повече от половин век след събитието. Тъй като Нобеловите награди никога не се присъждат посмъртно, дълголетието може да е толкова важен фактор, колкото и изобретателността на лауреатите.

18

Как с става символ за скоростта на светлината е малка загадка, но Дави Боданис предполага, че произлиза от латинското celeritas, което означава бързина. Тогавашният том на речника Oxford English Dictionary, съставен десетилетие преди теорията на Айнщайн, включва много неща, означени със с — carbon (въглерод), cricket (крикет), но не се споменава като символ за светлина скорост.

19

Наречен на Йохан Кристиан Доплер — австрийски физик, който първи забелязва този ефект през 1842 г. Накратко, става въпрос за това, че докато движещ се обект се приближава до стационарен, звуковите вълни от него се събират и се струпват в който и да уред, който ги лови (например ушите ни) точно както може да се очаква, когато нещо бива блъснато отзад към неподвижен обект. Това струпване се чува от слушателя като писклив повишаващ се звук (йее). Когато източникът на звука преминава, звуковите вълни се разпръскват и удължават, така че се възприема рязко понижаващ се звук (ъъмм).

20

Името идва от същата фамилия Кавендиш, от която произхожда Хенри Кавендиш. Това обаче бил Уилям Кавендиш, седми дук на Девоншир, който бил I даровит математик и магнат в стоманодобива във Викторианска Англия. През 1870 г. дава на университета 6300 лири, за да се изгради експериментална лаборатория.

21

Гайгер по-късно става отявлен нацист, който не се поколебава да предаде колегите си евреи, включително мнозина сред тях, които му били помагали.

22

Има известна неопределеност относно употребата на думата неопределеност по отношение на принципа на Хайзенберг. Майкъл Фрейн в послеслова към пиесата си Копенхаген отбелязва, че няколко думи в немския — Unsicherheit, Unshärfe, Unbestimmtheit — са били използвани от различни преводачи, но никоя не отговаря съвсем на английската uncertainty (несигурност). Фрейн предлага indeterminancy (неопределеност) като по-добър избор на думата или indeterminability (неопределимост) като още по-добър.

23

Или поне така приблизително винаги се предават думите му. Всъщност цитатът е: „Трудно е крадешком да видим картите на Господ. Но, че Той играе на зарове и използва «телепатични» методи… е нещо, което не мога дори и за момент да си помисля.“

24

Ако някога сте се чудили как атомите определят кои 50% от тях да умрат и кои 50% да оцелеят за следващата сесия, отговорът е, че полуразпадът е само статистическо удобство — вид статистическа таблица за елементарните неща. Представете си, че имате проба от материал с време на полуразпад 30 секунди. Не че всеки атом в пробата ще съществува само 30 секунди, 60 секунди, 90 секунди или друг акуратно предписан период. Всъщност всеки атом ще съществува през абсолютно случаен период от време, който няма нищо общо с кратните на 30; може да съществува до две секунди от сега или може да осцилира с години, или десетилетия, или векове напред. Никой не може да каже. Но това, което можем да кажем, е, че за тази проба като цяло степента на изчезване ще е такава, че половината от атомите ще изчезват на всеки 30 секунди. Това с други думи е средна величина и може да се използва при всяка голяма проба. Някой веднъж изчислил например, че монета от 10 цента има време на полуразпад от 30 години.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кратка история на почти всичко»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кратка история на почти всичко» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Кратка история на почти всичко»

Обсуждение, отзывы о книге «Кратка история на почти всичко» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x