Сандра Браун: Обичай ме

— Щом компанията ни е в такова ужасно положение, защо Чейс и Лъки са те назначили на работа?

— Не са. Аз изпълнявам само някои определени поръчки. И от време на време получавам нещо като премия. Като тази вечер. Лъки ми предложи петдесет долара, за да дойда да те взема.

— Петдесет долара? — в гласа й се долавяше недоверие.

Той бутна назад каубойската си шапка.

— Изглеждаш изненадана. Прекалено голяма, или прекалено малка ти се струва тая сума?

— Единственото, което зная, е, че никъде няма да ходя с теб. Сама ще се прибера в Милтън Пойнт.

— Не можеш, забрави ли? Колата ти е в Остин, а ти пристигна тук с господин Страстна Целувка. — Бръчиците около очите му се сгъстиха, когато се усмихна. — Предполагам, че би могла да го помолиш да те откара у вас. Макар че милата му мамичка ще получи истеричен припадък, ако малкото й момче не си е у дома за Коледа. Но ти няма да го помолиш, нали, госпожице Сейдж?

Той предварително знаеше отговора на този въпрос и тя го намрази още повече.

По тротоара минаха няколко души, които пееха коледни песни и прокламираха мир на земята, а Сейдж, разтревожена и угрижена, се питаше как да постъпи. Чудеше се дали наистина е разумно да напусне относително сигурното си убежище на верандата на Белчърови и да тръгне с този тип, който изглеждаше така, сякаш извършването на углавни престъпления бе любимото му занимание.

От друга страна, за нея семейството й беше най-важното нещо в света. Ако наистина трябваше да се прибере у дома… Бележката от Лъки изглеждаше съвсем истинска, но щом този мошеник успя да я намери чак в къщата на годеника й…

— В колко часа каза, че започнаха родилните болки на Сара?

На лицето му бавно разцъфна познатата презрителна усмивка, по-мазна и от разтопеното масло, с което поливаха коледната пуйка.

— Това е един от подвеждащите ти въпроси, нали? Искаш да се убедиш, че не съм измамник.

Без да се смути от думите му, тя скръсти ръце пред гърдите си и се загледа в него сякаш очакваше отговора му.

— Е, добре. Ще се включа в играта — рече й той. — Съпругата на Чейс не се казва Сара, а Марси. По баща Джоунс. Тя е посредник по продажби на недвижимо имущество и от време на време Чейс с много обич я нарича Гъсето — прякора й от времето, когато са ходили заедно на училище.

Той се наклони на една страна, леко присви в коляното единия си крак и я изгледа с арогантен и заплашителен поглед. Палците на ръцете му отново бяха натъпкани в джобовете на дънките му.

— Хайде, госпожице Сейдж! Доброволно ли ще тръгнете или ще трябва да си изработя петдесетте долара?

Тя прехапа долната си устна. Той беше прав за няколко неща, и най-вече съвсем точно й бе посочил, че няма как да си тръгне от къщата на Травис Белчър. Нямаше никакво намерение да моли Травис за каквото и да било. И макар че Харлан Бойд беше долен мошеник и братята й я принуждаваха да прекара няколко часа с него — нещо, за което тя смяташе да им поиска обяснения при първа възможност, — гордостта й не й позволяваше да се обърне за помощ към нито един човек в тази къща.

— Предполагам, че нямам голям избор, нали, господин Бойд?

— Така е. Нямаш никакъв избор. Хайде да вървим.

— Трябва да си взема нещата.

Тя се опита да го заобиколи, но той отстъпи крачка встрани и застана на пътя й. Сейдж вирна глава и яростно го изгледа. Беше доста висок. Тя беше наследила високия ръст на баща си и имаше много малко мъже, които бяха толкова по-високи от нея, че да й се наложи да вдига глава, за да ги погледне в очите. Ръстът му беше твърде обезпокоителен. Както и светлината, която струеше от очите му или пък гласът му — толкова мек и в същото време по мъжки дрезгав и груб.

— Ако бях на мястото на гаджето ти, бих скочил отгоре ти подобно на котарак върху купа с прясна, сладка сметана.

Сейдж мъчително преглътна, но побърза да си го обясни с високо вирнатата си глава.

— Преди време един тип безпокоеше снаха ми и й говореше гадости по телефона. Едва сега разбирам колко отвратена трябва да се е чувствала.

— Ти не си отвратена. Ти си уплашена.

— Уплашена?

— Боиш се, че ако те целуна, ще ти хареса.

Тя презрително изсумтя.

— Бих искала да видя как ще го направиш.

— Надявах се да кажеш точно това.

Вирнатото й нагоре лице все още изразяваше изумление и предизвикателно презрение, когато той постави едната си ръка зад главата й, привлече я към себе си и впи устни в нейните в жарка и страстна целувка. Преди да успее да осъзнае какво става, тя усети езика му в устата си — настойчив, ласкав, неустоим.