Сандра Браун - Обичай ме

— Е, Сейдж, можеш да се смяташ за щастливка. Не всяко дете може да се похвали с такъв късмет.

— Нима твоето детство и животът в дома ти са били чак толкова ужасни?

— Мислех, че дойде тук, за да разбереш нещо повече за напоителната система.

— Значи няма да ми разкажеш за живота си, така ли?

— Точно така.

Сега беше неин ред да въздъхне примирено. Най-накрая бе срещнала човек, който не й отстъпваше по инат и своенравност. Изражението му категорично показваше, че не възнамерява да й каже нито дума повече.

Тя се обърна и критично огледа помпата.

— Машина като машина. На мен всички ми изглеждат еднакви.

— Ако ще я продаваш, трябва да знаеш поне какво може да прави.

— Искам да зная само това, което е абсолютно необходимо. Опитай се да го обясниш простичко, като на лаик. Единствената по-сложна машина, която някога съм използвала, е сешоара ми.

На лицето му се появи широка усмивка.

— Знаеш ли какво? Ти наистина си голяма куражлийка. — Тя повдигна глава и го изгледа въпросително. — Без да имаш какъвто и да било опит, успя да убедиш братята си да те вземат да работиш за тях.

— С тях — поправи го тя.

— За подобна стъпка се изисква голяма смелост. Или отчаяние. — Той я изгледа проницателно. — Смяташ ли, че като работиш за Тайлър Дрилинг по-лесно ще забравиш гаджето си?

— Аз вече го забравих.

— Просто ей така? — В гласа му прозвуча скептицизъм и недоверие.

— Това, което ти изобщо не успя да разбереш — надменно заяви тя, — е, че връзката ми с Травис не почиваше на дълбоки чувства и силна страст. Ние не се обичахме като Чейс и Марси, или като Лъки и Девон. Тяхната любов е всепоглъщаща — любов на сърцето, ума, тялото и душата. И ако нещо се случи на някой от тях, другият ще бъде просто съсипан, защото те са прекалено зависими един от друг. Бракове като техните много рядко се оказват успешни.

— Техните обаче изглеждат непоклатими.

— Така е, но те са просто изключение. Никога преди това не бих повярвала, че Лъки може да бъде верен на една-единствена жена, или пък че Чейс ще се влюби отново след смъртта на първата му съпруга. Теоретично погледнато, браковете им трябваше да се окажат истински провал. Затова от самото начало на връзката ни двамата с Травис решихме, че ще се отнасяме по-разумно и прагматично към брака.

— И виж докъде те доведе това.

Тя бързо му обърна гръб и си тръгна. Той протегна ръка и я сграби за дъното на панталона.

— Чакай. Чакай. Само се пошегувах.

— Никак не си забавен — тя рязко шляпна ръката му и я махна от задника си.

— Понякога животът също не е особено забавен.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, животът е изпълнен с твърде много неприятни моменти — каза той. — Запушени водопроводи, плевели в градината, болни деца, неизплатени сметки. И щом ще трябва да споделяш всички тези трудности с някого, струва ми се, че любовта, която така пренебрегваш, би направила неприятностите по-поносими. — Леко присви очи и добави: — А и освен това е дяволски приятно да живееш с човек, когото обичаш.

Тя запази сериозното си изражение.

— Лекцията ти е напълно излишна, защото аз няма да се омъжа за Травис.

— Каза ли на Чейс и Лъки?

— Не. Не исках да ме вземат на работа от съжаление. Казах им, че не съм сигурна кога ще се омъжа, което си е самата истина. Използвах дори първо лице, единствено число — аз, а не аз и Травис. Казах им също, че междувременно бих искала да живея пълноценно и да се включа в семейния бизнес. Когато научат за разваления годеж, ще си помислят, че сме се разделили по взаимно съгласие, просто защото с времето сме се отдалечили един от друг. Мама вече подозира, че сигурно сме се скарали. Така че никой няма да бъде изненадан.

— Виждам, че всичко си обмислила.

— Точно така.

Той поклати глава, изпълнен с лоши предчувствия.

— Нали знаеш какво казват за внимателно обмислените планове? Те обикновено се провалят. Готов съм да се обзаложа десет към едно, че преди всичко това да свърши, те ще разберат, че господин Страстна Целувка те е зарязал.

Тя избухна.

— Защо всеки път…

Той се разсмя, хвана я за раменете и я повдигна от земята, доближавайки я толкова близо до себе си, че тя съвсем ясно усещаше всяко мускулче по стегнатото му тяло. Лицето й бе точно срещу неговото. Сейдж се страхуваше и в същото време искрено се надяваше, че той и този път ще заглуши сърдитите й протести с някоя страстна, неустоима целувка.

— Братята ти вероятно ще те препитат за всичко, което си научила днес — каза й той. — А ти говориш прекалено много. Ако смяташ да ги впечатлиш, мисля, че е време вече да седнеш, да си затвориш най-сетне устата, да отвориш широко очи и уши, за да видиш и най-дребните детайли и да чуеш всичко, което имам да ти кажа.