Сандра Браун - Обичай ме

В този момент в склада имаше един-единствен човек, който се бе навел над чертожната маса и внимателно проучваше някакъв чертеж. Дочул приближаването на пикапа, той се изправи и забоде жълтия молив, с който чертаеше, в гъстата руса коса зад ухото си. Въпросително изгледа Сейдж, която се приближаваше към него, заобиколена от братята си.

— Някакъв прогрес, Харлан?

Той поклати глава.

— Не е кой знае какъв. Просто не виждам начин да го направя по-евтино.

— Да направиш какво? — попита Сейдж.

Харлан отстъпи и махна с ръка към чертежа.

Тя го разгледа внимателно, но не можа да разбере абсолютно нищо. Не й се щеше да покаже невежеството си, но просто нямаше друг изход.

— Това не е някакъв сюрреалистичен натюрморт на купа за плодове, нали?

Мъжете се изхилиха.

— Ти й обясни, Харлан — предложи Чейс. — Идеята е твоя.

— Ами, става дума за това — започна той. — Помислих си, че след известни видоизменения, нефтодобивната помпа може да се превърне в помпа за други течности, най-вече за вода.

— Понякога в нефтените кладенци се изпомпва вода.

— Браво! — каза Лъки и я погали по главата. После, сякаш припомнил си разговора им отпреди малко, бързо отдръпна ръка. — Не исках да те засегна.

— Не си — автоматично отвърна тя. Цялото й внимание бе приковано върху оживените сини очи на Харлан, които гледаха насмешливо и безочливо само когато той решеше да се държи като негодник, но в моменти като този разкриваха будния му и интелигентен ум. — Какви други приложения смяташ, че може да има една такава помпа?

Той се поколеба. Чейс побърза да се намеси.

— Сейдж е вече част от компанията. Можеш да й кажеш върху какво работим.

— О, сигурен съм, че тя умее да пази тайна — отбеляза той с почти недоловима за другите насмешка. — Приложението ще бъде в областта на напояването, Сейдж. С малко изобретателност и малко капитал — той погледна Чейс и Лъки и мрачно се усмихна — бихме могли да превърнем сондажната екипировка в добра напоителна система.

Тя внимателно обмисли казаното и попита:

— И на кого ще я продаваме?

— Точно тук би могла да се включиш, Сейдж — намеси се Лъки. — Щом изработим прототипа, ще трябва да се заловим с маркетинг и проучване.

— Какво ще кажете за фермерите? — попита тя.

— Това би било добро начало.

— И всички, които отглеждат цитрусови плодове в долината. — Умът й бързо препусна напред, но преди да доразвие всичките си идеи, тя осъзна, че са изправени пред друг, далеч по-важен и неотложен проблем. — Казахте, че имате нужда от свободни капитали?

Чейс въздъхна.

— Харлан почти приключи с прототипа, но се налага да спрем, защото нямаме никакви пари, които да инвестираме в проекта.

— Но вие не можете да си позволите да спрете точно сега — извика тя. — Не можете да постигнете нищо, ако не разполагате с прототипа.

— На нас ли го казваш… — измърмори Лъки.

— Но вие сигурно бихте могли да заемете…

— Забрави за това. Нито една банка в Тексас не би дала заем на компания, занимаваща се с нефтодобив.

— От друг щат? — предложи тя.

— Всички затварят телефона в момента, в който чуят характерното за Тексас носово произношение. Това че са от Щата със самотната звезда, е истинско проклятие за всички, които търсят заеми и допълнително финансиране — обясни Лъки.

— Затънали сме до гуша — добави Чейс.

— Точно така — обади се и Харлан.

— Разполагаме буквално с километри тръби, струпани зад сградата, които са готови за използване — допълни Чейс. — Но точно в този момент трябва да преустановим работата по проекта.

— От какво имате нужда? — Сейдж се обърна към Харлан.

— От миникомпютър.

— За какво?

— За автоматично включване и изключване на системата.

— Разбирам. Не може ли без него?

— Може, но проектът няма да е добър.

— А ние имаме нужда от съвършена система.

— Точно така.

Настъпи продължително мълчание. Очевидно всички се опитваха да намерят изход от безнадеждната ситуация. После Лъки погледна часовника си и каза:

— Трябва да се връщам в офиса, Чейс. Макар че това е седмицата между празниците, тук и там се намират хора, които продължават да се занимават с бизнес. Вече проведох няколко телефонни разговора и трябва да съм там, в случай че някой реши да ми отговори.

— Сейдж, защо не останеш тук, при Харлан, докато стане време за вечеря? — предложи Чейс. — Той ще те закара вкъщи след като свършите. Нека ти обясни как точно ще работи новият му продукт. Ако ще го продаваш, трябва да знаеш отговорите на всички възможни въпроси.