Сандра Браун - Пламъци

— Сложи си това. Трябва да поговорим.

Замаяна, че се бе събудила и го бе заварила в спалнята си, тя безропотно изпълни заръката му. Приседна в края на леглото.

Кий крачеше напред-назад покрай долната табла и гризеше долната си устна. Внезапно се спря и я погледна.

— Никога няма да получим разрешение за кацане. Мислила ли си за това?

Тя се чувстваше зашеметена от внезапно прекъснатия сън.

— Не. Искам да кажа, да. — пое си дълбоко дъх, за да се окопити и прибра косата от лицето си. — Не, никога няма да получим разрешение за кацане, но да, мислила съм много по този въпрос.

— Е, и?

— Разполагам с карта, на която има отбелязана частна самолетна писта.

— МВК?

— Какво?

— Международна въздухоплавателна карта. Специално направена за пилоти.

— Не съм сигурна. Прилича на обикновена.

— По-добре от нищо — рече той. — Откъде си я взела?

— Изпратиха ми я.

— От доверен човек ли?

— От един католически свещеник. Отец Джералдо. Беше ни приятел, докато бяхме там. Рандъл го назначи за официален духовен пастир на посолството.

— Смятах, че метежниците са избили всички свещеници.

— Да, мнозина пострадаха. Но той успя да се спаси.

Кий се замисли над този факт и се настани в едно кресло до леглото, толкова близо до нея, че коленете им почти се докосваха.

— Май тоя твой свещеник върти двойна игра в своя полза.

— Напълно е възможно — призна Лара със слаба усмивка. — Той твърди, че симпатизира и на двете страни.

— Значи се нагажда, както му изнася.

— Само така може да върши богоугодните си дела.

— Или да отърве кожата.

— Да — съгласи се неохотно тя. — Но нямам основание да не му вярвам. Пък и само на него можем да разчитаме.

Кий издиша шумно.

— Добре. Да зарежем временно този въпрос и да минем на втора точка. Имаш ли представа дали разполагат с радар?

— Положително, но едва ли е много прецизен. Там всичко е допотопно. В техническо отношение страната е на светлинни години от останалия свят.

— На какво разстояние от Сиудад Сентрал отстои пистата?

Тя превърна километрите наум.

— На около четирийсет мили.

Той подсвирна.

— Доста близо е. Как ще избегна радара им според теб?

— Сигурно има начин. Наркотрафикантите постоянно го правят.

Той я стрелна с очи.

— Никога не съм се занимавал с такава помия.

— Не намеквам подобно нещо…

— Напротив. — Задържа втренчения й поглед, после нетърпеливо сви рамене. — Майната му. Мисли каквото щеш.

Стана от стола и отново взе да се разхожда. Лара копнееше да му зададе стотици въпроси, но не посмя. Най-много от всичко искаше да знае защо е променил решението си. Той неспокойно кръстосваше спалнята й, като затворен в клетка звяр.

— Ако успеем да се промъкнем през радара им и ако тая писта наистина е там, където предполагаме…

— Да?

— После какво?

— Мога да уредя отец Джералдо да ни вземе с кола.

— Продължавай.

— Съществува нелегална организация, която съумява да внася и изнася храни, писма и разни неща в и от Монтесангре. Така се сдобих с картата. Чаках я цяла година, но е моя от два-три месеца. С помощта на този канал мога да съобщя на отец Джералдо кога да ни посрещне.

— И да чакаме още една година?

— Не. Хората са предупредени. И са готови да действат.

— Толкова ли беше сигурна, че ще се съглася?

— Бях сигурна, че ще опитам всички средства, за да те склоня.

Те замълчаха, втренчили очи един в друг. Кий пръв се опомни.

— Тоя свещеник знае ли английски?

— Всъщност, името му е Джералд Малоун. И е американец.

Кий изруга.

— Което значи, че е двойно по-подозрителен и го следят на всяка крачка.

— Съмнявам се. Той владее до тънкости монтесангренската култура и е по-скоро латиноамериканец, отколкото ирландец по темперамент. Освен това си дава ясна сметка за опасностите. От години живее в техните условия и знае как да ги избягва. Пистата навярно е относително безопасна. Казаха ми, че се намира до морския бряг в полите на обрасла с гъста растителност планинска верига.

— Безопасна! Господи! Ще трябва да летя нощем, и то над открито море, да се пазя да не ме засече радар и да приземя това кутре посред някаква си шибана джунгла, а отгоре на всичко да се надявам, че няма да се блъснем в планина или да ни гръмнат във въздуха. — Видя, че тя се кани да каже нещо и вдигна и двете си ръце. — Знам. Знам. Наркотрафикантите постоянно го правят. И без съмнение точно на тая писта.

Продължи да се разхожда напред-назад още няколко минути. Тя не прекъсна мислите му.