Сандра Браун - Пламъци

— Добре, да речем, че кацнем, без да се разбием и изгорим, да речем, че успеем да се измъкнем от самолета, без да бъдем застреляни от цяла армия метежници или контри, да речем, че тоя съмнителен свещеник ни чака, после къде ще идем?

— В Сиудад Сентрал.

Той прокара ръка по лицето си.

— Страхувах се, че ще кажеш тъкмо това.

— Вероятно там е погребана дъщеря ми.

Погледът му се насочи към разрошената й светлокестенява коса.

— Там ще се навираш в очи като бяла мечка в пустинята Сахара. Не се ли боиш, че ще привлечеш вниманието върху себе си, когато се намъкнеш в гробището с лопата и почнеш да копаеш?

Тя си пое рязко дъх.

— Извинявай. Отдай го на моята безчувственост. — Върна се на стола и подхвана с по-мек тон: — Много силно се съмнявам, че ще ти разрешат да изровиш ковчега, Лара. Знаеш ли поне в кое гробище може да се намира дъщеря ти?

— Не.

— Ами отец Еди-кой-си?

Тя поклати глава.

— Според последните новини от него, в момента проучвал въпроса. През изтеклите няколко години в държавните архиви цари почти пълен безпорядък. Дано, докато се озовем там, да е налучкал поне малка следа. — Усмихна се извинително. — повече не съм в състояние да направя.

— Ами ако не смогне да се добере до други сведения?

— Ще трябва сама да се заема с издирването.

— Господи! Това е невъзможно.

— Не е чак толкова безнадеждно, колкото изглежда — каза тя, влагайки в думите си цялото убеждение, на което бе способна. — В посолството в Монтесангре работеше един местен младеж, много интелигентен и оправен. Отначало беше назначен да движи канцеларските въпроси, но впоследствие се превърна в безценен помощник на Рандъл при превода на официални документи. Рандъл притежаваше само най-елементарни познания по испански. Емилио е умен и досетлив. Ако успея да го открия, сигурна съм, че ще ни помогне.

— Ако успееш да го откриеш?

— Може да не се е измъкнал при нападението над посолството. Името му не се появи в списъка на пострадалите, но допускам, че те не са пълни. Ако не са го убили, навярно се спотайва някъде. Всеки бивш служител от американското посолство се смята за изменник от метежниците.

— Ами ако е мъртъв или не е налице. Тогава?

— Тогава ще трябва да действам съвсем сама.

— И ти си готова да поемеш този риск?

— Няма да се спра пред нищо, за да си върна Ашли.

— Точно така — каза той. — Дори си съгласна да предложиш сладкото си тяло на дърт пръч като мен. — Беше вперил очи в бедрата й, където пеньоарът се беше разтворил няколко инча над коленете й.

Лара не продума и не се помръдна. Той се изправи рязко.

— Свържи се с тая нелегална мрежа. Събери възможно повече информация. Не пренебрегвай нищо. Не разчитай на паметта си, води си подробни бележки. Искам да знам всичко. Кога изгрява слънцето, кога залязва, температура на въздуха, население, максимално разрешена скорост, всичко, до най-незначителния детайл. Остави на мен да преценя кое е важно и кое не. В подобни ситуации човек никога не знае кой дребен факт може да му спаси кожата. Няма да мъкнем много багаж. Вземи само една чанта, която е лесна за носене. Не слагай нищо ценно, нищо прекалено скъпо, което да не можеш да захвърлиш в даден момент и да избягаш, в буквалния смисъл на думата. Не забравяй, че ако успеем в начинанието си, ще трябва да носим ковчег. И вероятно нищо повече. Въпроси?

— Ами самолета?

— Аз ще се погрижа за него и за оръжието.

— Оръжие?

— Да не си мислиш, че ще хукна да ме гърмят без пушка? Умееш ли да стреляш?

— Ще се науча.

— Ще започнем уроците, щом осигуря пистолетите. Сам ще уредя всички сделки, но очаквам да ми покриеш разходите.

— Разбира се.

— Имам едно условие: не ме питай нито за самолета, нито за оръжието. Ако федералните ченгета вземат да душат и да ти задават въпроси, можеш откровено да кажеш, че не знаеш нищо.

— А ти?

— Ще излъжа. Най-убедително. Кога искаш да тръгнем?

— Веднага, щом намериш самолет.

— Ще ти се обадя.

Лара се изправи.

— Благодаря ти, Кий. Безкрайно ти благодаря.

Той застана точно пред нея, движенията и говорът му вече не бяха така припрени.

— Що се отнася за хонорара ми, предложението ти още ли е в сила?

Тя се вгледа в тъмните му, блестящи очи и се опита да си внуши, че коленете й се огъват от радост, задето се е съгласил с предложението й, а не защото не може да устои на чувствената енергия, която се излъчва от него.

Наведе глава и дръпна краищата на колана си. Пеньоарът й се разтвори. Поколеба се за миг, после го смъкна от раменете си и го пусна да се свлече на леглото зад гърба й.