Сандра Браун - Предизвикателството

— Говориш така, сякаш става дума за някакво детинско цупене. Уверявам те, че напуснах по много сериозни причини.

— Не съм казал, че нямаше причини. Да живее човек с майка ти е цяло наказание. — Рейна знаеше, че чувствата между майка й и Мори винаги са били напълно споделени. Сюзън от самото начало презираше агента й, но се примиряваше с него и го търпеше заради кариерата на дъщеря си. — Какво всъщност направи тя, че те накара да се махнеш? Сигурно е било нещо много сериозно.

Мори не би могъл да знае колко мъка и срам й навява този спомен.

— От тебе искам само да бъдеш мила с него, Рейна. Толкова си странна — отчаяно бе казала Сюзън Рамзи. — Всяко друго момиче би било на седмото небе от щастие, че господин Александър й е обърнал внимание.

— Тогава нека някое друго момиче се омъжи за него.

— Кой ти говори за женитба?

— Познавам те, мамо. Нямаше да ми натрапваш господин Александър, ако не си решила да ме омъжваш за него. И това няма нищо общо с морала. Просто си прекалено добра в сделките, за да се задоволиш с по-малко.

— Нима бракът ти със собственика на една от най-големите в света козметични компании би бил нещо лошо? — саркастично попита Сюзън. — Помисли си само какво бъдеще би ти осигурил подобен съюз.

— А също и на теб, мамо.

— Няма да търпя подобни намеци от твоя страна! Достатъчно. Господин Александър се обади, че ще изпрати колата си да те вземе в осем часа. Подари ти тази прекрасна диамантена огърлица и иска да бъдеш с нея довечера. Моля те, върви да се облечеш.

Огърлицата бе обидата, която преля чашата на търпението й.

— Аз не съм проститутка — заяви Рейна със спокоен студен глас. — Господин Александър може да си задържи огърлицата, а аз ще запазя достойнството си.

Вместо да се облече и да излезе с мъж, достатъчно възрастен да й бъде дядо, тя събра в една чанта малко лични вещи и напусна апартамента в Манхатън, без да каже и дума повече.

По време на дългото пътуване на юг с автобуса се опита да си припомни безбройните машинации на майка си, но това бе непосилна задача. Доколкото си спомняше, Сюзън Рамзи винаги бе подтиквала дъщеря си и бе направлявала живота й, без да се вслушва в мнението й. Рейна бе мразила конкурсите за красота за деца, уроците за манекени, снимките при различни фотографи и безбройните интервюта, които винаги я караха да се срамува и заради двете.

Сюзън бе неуморима в усилията си да направи от Рейна идеалното малко момиченце, после идеалната млада девойка, после идеалната жена жената, която самата Сюзън винаги е мечтала да бъде. Психолозите биха имали доста работа, докато анализират взаимоотношенията им. Това бе класически случай на родител, който изживява собствените си мечти, като използва детето си.

Рейна бе невинна жертва на амбициите на Сюзън. Баща й загинал при нещастен случай, когато тя е била още бебе. Не бе имала на кого друг да се опре в семейството си и безропотно бе следвала плановете на Сюзън. Бунтарските й изблици бяха редки и епизодични. Патрик — младежът, когото бе придумала да се ожени за нея — бе един от тях. Този случай на противопоставяне бе породил толкова болка и страдание, че не бе посмяла да рискува отново.

Сюзън й бе показала колко безскрупулна може да бъде и Рейна се бе примирила да я следва в живота. Докато се стигна до господин Александър. Дали майка й наистина щеше да я принуди да сключи брак по сметка? Това бе накарало Рейна да вземе живота си в свои ръце. Най-после бе разбрала, че Сюзън никога няма да се предаде. Ако искаше да промени живота си, трябваше да го стори сама. Напускането на майка й и на кариерата й в Ню Йорк бе най-доброто решение на проблемите й.

— Не беше само заради майка ми. А заради самата мен — обясни на агента си. — Съжалявам, че това обърка и твоите планове, Мори. Моля те да ме разбереш. Трябваше да се махна. Сега се чувствам прекрасно. Тази сутрин тичах по плажа. Само да ме беше видял — с анцуг и бейзболна шапка. Изглеждах ужасно, но се чувствам толкова добре. Спокойна съм. Свободна. За пръв път в живота си правя това, което искам.

— Но защо трябва да зарязваш всичко, скъпа? Не можеш ли просто да кажеш на Сюзън да те остави на мира?

— Наистина ли мислиш, че би ме послушала?

Той не отговори на този въпрос, а й зададе друг:

— Видя ли рекламата на бельото?

— Да, съвсем случайно. Беше ужасен шок за мен.

— Ръководителите на компанията-производител също са шокирани. Не могат да повярват, че рекламният им отдел толкова е забавил промоцията. Те са във възторг, Рейна. Продажбите им са се вдигнали до небесата само за една седмица след излизане на рекламата. Снимката ти вече е върху всички рекламни табла из страната. Искат да направят и серия телевизионни реклами с теб.