Сандра Браун - Предизвикателството

Следвайки инструкциите, които Руби й бе дала по телефона, Рейна лесно намери къщата. Бе много развълнувана, когато спря до тротоара. Сградата, построена във викториански стил през разцвета на Галвстоун, беше устояла на природните бедствия и на разрушителната сила на времето. Разположена бе наред с други, наскоро реставрирани къщи на една тиха уличка с много дървета. На Рейна, която през последните десет години бе живяла сред небостъргачите на Манхатън, й се струваше, че прекрачва в друго столетие. Това я очарова. Надяваше се, че тя и Руби Бейли ще си допаднат.

Косата на хазяйката й бе побеляла, но не бе опъната назад в традиционния за възрастните жени кок, както бе очаквала Рейна. Вместо това, Руби я бе подстригала късо и я бе накъдрила по последна мода. Освен това тя съвсем не беше закръглена, както предполагаше Рейна, а слаба и стройна като топола. Облеклото й също много се различаваше от консервативното — джинси и пуловер с цвета на яркочервените мушката, които цъфтяха в бетонните саксии на верандата отпред.

— Имаш нужда от добра храна — бе първото нещо, което й каза Руби, след като я огледа преценяващо и делово с кафявите си очи, чийто поглед би стреснал дори и закоравял докер. — Хайде влизай. Ще започнем с бисквити и билков чай. Обичаш ли билков чай? Аз го обожавам. Полезен е за какво ли не — от зъбобол до запек. Разбира се, ако се храниш с пълноценна и балансирана храна, каквато смятам да ти приготвям, няма да имаш подобни проблеми.

Изглежда, с това всичко бе решено. Руби вече считаше апартамента на втория етаж за нает.

Рейна скоро щеше да разбере, че билковият чай на Руби често е щедро долят с „Джак Даниълс“, особено вечер преди лягане. Тя нямаше нищо против тази чудатост на приятелката си, така както не се разсърди за намръщването й, което тя не се и опита да скрие, когато я видя да слиза по стълбите.

— Надявах се да се поиздокараш малко тази вечер. Имаш разкошна кестенява коса. Не ти ли е хрумвало някога да я хванеш отзад и да откриеш лицето си?

Рейна, скъпа, скулите ти са невероятни! Покажи ги, съкровище. Виждам как цялата тази разкошна коса се разстила по гърба ти на големи вълни, обгръща лицето ти като грива и се спуска назад като водопад. Разтърси глава, миличка. Точно така! О, боже, наистина си невероятна! Скоро всеки бутик в страната ще рекламира Стила на Рейна.

Рейна се усмихна при спомена за първия път, когато Мори я изпрати при известния моден фризьор.

— Не, Руби, така се харесвам. — Руби бе настояла да се обръща към нея само на първо име — госпожа Бейли я карало да се чувства прекалено стара. — Масата изглежда чудесно тази вечер.

— Благодаря ти — нетърпеливо изрече Руби, която бе забелязала петно от боя на ръкава на Рейна. — Имаш време да се преоблечеш, скъпа — тактично подметна тя.

— Има ли значение с какво съм облечена?

Руби въздъхна примирено.

— Предполагам, че няма. Вероятно ще навлечеш някои от многото си размъкнати дрехи, с които дори аз бих се срамувала да се покажа пред хората, а съм поне с трийсет години по-стара от теб. Сигурна съм, че ако се постараеш, би могла да изглеждаш далеч по-привлекателна, госпожице Рамзи.

Руби никога не се обръщаше към гостите си с малките им имена.

— Не се интересувам от външния си вид.

По-възрастната жена огледа преценяващо ниските и удобни обувки на Рейна, безформената й рокля и гъстата коса, спускаща се от двете страни на слабото й лице, което изглеждаше още по-изпито заради огромните й кръгли очила. „Това е повече от очевидно“, говореше неодобрителното й изражение. На глас тя просто каза:

— Трент пристигна току-що.

— Да, срещнах го горе, в коридора.

Весели пламъчета се появиха в кафявите очи на Руби:

— Нали е много очарователно момче?

— Не предполагах, че е толкова млад. — Толкова млад, толкова привлекателен, толкова мъжествен и толкова опасен, довърши наум Рейна. Ами ако я познае? — Доколкото си спомням, каза ми, че новият наемател е твой братовчед.

— Племенник, скъпа, племенник. Той винаги ми е бил любимец. Сестра ми ужасно го разглези, за което винаги съм я укорявала. Но тя просто не можеше да се сдържи. А и кой ли би могъл? Ако пожелае, той може да завърти всяка жена на малкия си пръст. Когато се обади и каза, че иска да остане няколко седмици, аз се престорих на ужасена, но всъщност много се радвам. Ще бъде чудесно да се навърта наоколо.

— Само за няколко седмици ли става дума?

— Да, после ще се върне в собствената си къща в Хюстън.