Сандра Браун - Алибито

— Докосни ме.

Ръката му се промъкна между телата им и се спря там, където бяха слети. Алекс отвърна на ласката на пръстите му. Обхвана гърдите си и ги доближи до устните му. Хамънд погали с език зърното й. Звукът, който тя издаде, бе почти стенание. Едновременно изживяха мига на блаженство.

Лежаха един до друг под завивките. Той я притегли по-близо и притисна гърба й към скута си. Едва сега осъзна, че не са взели предпазни мерки. Но странно защо, не бе обезпокоен. Каква полза имаше да се упреква? Не можеше да промени случилото се. Искаше само да я държи в прегръдките си, да усеща уханието й. Да бъде до нея и да споделя топлината на тялото й.

Чувстваше се щастлив, докато я гледаше, отпуснала глава върху ръката му. Помисли, че е заспала, защото очите й бяха затворени, но забеляза, че крайчецът на устните й се изви в усмивка. Целуна клепачите й.

— За какво мислиш?

Тя тихо се засмя и го погледна. Проследи с нокът извивката на устните му.

— Опитвам се да си представя какво би било, ако можехме да се облечем официално и да излезем някъде. На ресторант. На кино. Или на обществено място, където целият свят да ни види.

— Може би и това ще стане. Някой ден.

— Може би — прошепна тя, но тонът й не издаде повече оптимизъм, отколкото неговият.

— С удоволствие бих се разходил с теб из Чарлстън и бих те представил на всички свои приятели.

— Наистина ли?

— Като че ли си изненадана.

— Малко е необичайно. За една неравностойна връзка…

— Не е такава, Алекс.

— Нима?

— Не е.

— Тук съм сравнително отскоро, но добре знам как стоят нещата в Чарлстън.

— Кои неща?

— С обществените прослойки.

— Тези глупости не ме интересуват.

— Но за повечето граждани на Чарлстън са важни. Аз нямам благородно потекло. А ти произхождаш от една от най-известните фамилии.

— На съвременен чарлстънски език бих ти казал: „Скъпа, честна дума, пет пари не давам за това.“ Но дори да имаше някакво значение за мен, бих предпочел теб пред всяка друга жена в този град. Вече направих избора си.

— Дори пред Стефи Мъндел?

Изражението му я накара да се засмее.

— Да можеше да видиш физиономията си.

— Как разбра?

— Женска интуиция. Намразих я от пръв поглед. Чувството беше взаимно и нямаше нищо общо с това, че аз съм заподозряна, а тя е прокурор. Причината беше много по-проста. Днес, когато ни видя заедно в асансьора, се досетих. Били сте любовници, нали?

— Бяхме. Наблягам на миналото време. Продължи повече от година.

— Кога скъсахте?

— Преди два дни.

Този път на нейното лице се изписа изумление.

— В неделя? — Той кимна. — Заради онова, което се случи в събота?

— Не. Нещата отдавна не вървяха. Но след нощта с теб напълно се убедих, че като двойка Стефи и аз сме безнадежден случай. — Прокара пръсти през косите й. — Въпреки склонността ти да лъжеш, ти си най-прекрасната жена, която познавам. Във всяко отношение. Не само във физическо.

Поласкана от думите му, тя се усмихна.

— Например?

— Умна си.

— А ти си мил с възрастните и животните.

— Забавна си.

— Спокоен и уравновесен. През повечето време.

— Тридесетгодишна, смела, честна и почтена.

— Сигурна съм, че си бил бойскаут.

— От отряда на орлите. Докъде бях стигнал? О, гърдите ти са прекрасни.

— Говорехме за нещата освен физическото влечение. Въпреки забележката й, той страстно я целуна. Когато устните им се разделиха, тревожното й изражение го смути.

— Какво има?

— Внимавай, Хамънд.

— Никой няма да разбере, че съм идвал тук.

Тя поклати глава:

— Нямам предвид това.

— А какво?

— Възможно е да се стигне до процес и животът ми да е в твоите ръце. Моля те, не ме карай преди това да се влюбя в теб.

Сряда

— Благодаря, че се съгласихте да ме приемете.

Прокурор Монро Мейсън покани Стефи Мъндел да седне.

— Разполагам само с минута. Какво те води при мен?

— Случаят „Петиджон“.

— Така и предполагах. По-точно?

Колебанието на Стефи бе планирано и отрепетирано. Преструвайки се на смутена, тя каза:

— Неприятно ми е да ви безпокоя за нещо, което би ви се сторило незначителен служебен въпрос.

— Свързан с Хамънд и детектив Смайлоу? Нима са започнали да се държат като побойници, вместо като професионалисти?

— Имаше няколко словесни престрелки. Чух обиди и от двете страни, но мога да се справя с това. Безпокои ме нещо друго.

Той погледна часовника на бюрото си.