Сандра Браун - Алибито

— Кой… беше… той?

— Какво значение има кои са приятелите ми, когато твоите приятели Стефи и Смайлоу нямат търпение да ме пратят в затвора за убийство?

— Нима е чудно, че не ти вярвам, когато продължаваш да избягваш отговора на най-простия въпрос?

— Въпросите ти съвсем не са прости! — изкрещя Алекс. — Нямаш представа колко ми е трудно. Свързани са с неща, които се опитвам да забравя, но те ме преследват… — Замълча, осъзнала, че вече е разкрила твърде много. — Не можеш да ми имаш доверие. Това е основателна причина да си отидеш и никога повече да не ме търсиш. Никога!

— Добре.

— Когато бяхме в леглото…

— Беше дяволски прекрасно.

— Но щом не ми вярваш…

— Вярвам ти.

— Тогава…

— Спеше ли с Петиджон?

Чертите й се изкривиха в гневна гримаса.

— Какво?

— Любовници ли бяхте?

Хамънд се приближи към нея и я принуди да отстъпи заднишком към стената. Това бе въпросът, който го измъчваше и го караше да се държи като безумец, да постъпва безразсъдно, без да мисли за кариерата си и всичко друго, което по-рано бе считал за важно. Желанието да узнае отговора бе така непреодолимо, че едва не доведе предпазливия, разумен и сдържан Хамънд Крос до лудост.

— Имала ли си любовна връзка с Лут Петиджон?

— Не! — извика тя и добави почти шепнешком: — Кълна се!

— Ти ли го уби? — Притисна раменете й и доближи лицето си до нейното. — Кажи ми истината за това и ще ти простя всички лъжи. Ти ли уби Лут Петиджон?

Алекс поклати глава:

— Не.

Хамънд удари с юмруци по стената зад нея и остана подпрян на тях. Наведе глава и докосна бузата й със своята. Дишането му бе учестено и се чуваше по-силно и от шума на капките по стъклата.

— Иска ми се да ти вярвам.

— Можеш да бъдеш сигурен в това. — Тя се обърна встрани и каза: — Но не ми задавай други въпроси, защото не мога да ти кажа нищо повече.

— Защо, кажи ми защо?

— Защото отговорите биха ми причинили твърде много болка.

— Болка, как така?

— Не ме подлагай на това изпитание, моля те. Ще ме накараш да страдам.

— А аз страдам заради лъжите ти.

— Моля те, ако изпитваш поне малко уважение към мен, не ме принуждавай да те разочаровам. Бих предпочела никога вече да не те видя, отколкото да узнаеш…

— Какво? Кажи ми!

Алекс енергично поклати глава и той осъзна, че е безсмислено да настоява. Щом личното й страдание нямаше връзка с делото, бе длъжен да уважи правото й да има свои тайни.

— Това не е всичко — продължи тя. — Бихме се озовали от двете страни на надигаща се буря.

— Значи все пак е свързано със случая — мрачно отбеляза Хамънд.

— Знаех, че ако дойда с теб, ще настъпи истинска бъркотия и все пак позволих да се случи. Исках да се случи. Дори на бензиностанцията можех да ти кажа „не“, но не го сторих.

Той вдигна глава и я погледна.

— А сега, когато знаеш последствията, би ли постъпила…

— Не е честно.

— Би ли постъпила по същия начин?

В отговор тя прикова поглед в очите му и една сълза се търкулна по бузата й.

Хамънд простена:

— Аз също, за бога! — След миг я обгърна и я целуна. Влагата от косите й намокри ризата му. Устните й бяха топли и нежни.

Когато се отдели от нея, за първи път се обърнаха един към друг с имената си, засмяха се и последва нова целувка, по-страстна от първата. Той развърза колана, плъзна ръце под халата и погали гладката кожа на корема й. Алекс тихо простена при допира на пръстите му.

Кръвта бучеше в ушите на Хамънд, както дъждовните капки удряха по покрива. Заглушаваше всичко останала Предупрежденията на здравия разум и съвестта нямаха шанс да надделеят при подобна атака.

Отнесе я на ръце до леглото. Обзет от нетърпение, граничещо с лудост, свали дрехите си. Когато се озова върху нея, въздъхна от копнеж, примесен с отчаяние. Бедрата й се разтвориха и след миг бе завладян от топлотата на тялото й.

Докато проникваше все по-дълбоко, Хамънд изрече тихо проклятие със задъхан от вълнение глас.

— Не спах с теб, защото имах нужда от алиби, Хамънд.

Притисна лицето й между дланите си и не откъсвайки поглед от очите й, продължи да се движи.

— А защо?

Алекс изви гръбнак, за да отвърне на чувствения му порив.

— Заради това.

Отпусна глава до нейната. Усещането бе невероятно. През цялото му тяло премина вълна на опиянение и той потръпна. Всичко друго изчезна от съзнанието му. Остана само насладата от близостта й. Но връхната точка щеше да настъпи твърде скоро, затова замря и прошепна:

— Не желая да бързам. Искам да го постигнем заедно.