Сандра Браун - Алибито

Даде знак на бармана.

Харви скръсти малките си ръце на масата.

— Много любезно от твоя страна. Благодаря. Нека бъде малко. Не мога да остана дълго тук. Алергичен съм към цигарения дим.

Поръча му уиски и бутилка сода за себе си. Когато забеляза изненадата му, обясни:

— На сух режим съм.

— Наистина ли? Чух… чух друго.

— Отскоро не пия.

— Е, радвам се за теб.

— А аз никак, Харви. Не ми харесва.

Откровеността й го накара да се засмее.

— Винаги си удряла право в целта, Лорета. Не си се променила. Мъчно ми е, че не те виждам често. Липсва ли ти полицейският участък?

— Понякога. Не толкова хората. По-скоро работата.

— Все още ли се занимаваш с частни разследвания?

— Да, на свободна практика съм. — Тя се поколеба. — Именно затова те повиках.

Той промърмори:

— Знаех си. Дори си казах: „Харви, ще съжаляваш, ако приемеш тази покана.“

— Но любопитството ти надделя, нали? — подкачи го Лорета. — И спомените за доброто старо време.

— Лорета, моля те, не искай услуга от мен.

— Харви, за бога, не бъди такъв лицемер!

Официално той бе на държавна служба, но компютърните умения му даваха възможност да прониква в архивите на града и щата. Достъпът му до толкова информация караше много хора, готови да платят щедро, да се обръщат към него, когато искаха да разберат какво възнаграждение получават колегите им или нещо подобно. Но Харви не желаеше да се замесва в неетични или незаконни дела. Упорито отказваше на всеки, който се опиташе да измоли услуга.

Затова прямотата на Лорета го изненада. Примигна няколко пъти зад дебелите лещи на очилата си.

— Знам, че не си доброто момченце, за което се представяш.

— Истинска наглост е да ми напомняш за единственото ми малко прегрешение.

— Единственото, за което знам — многозначително каза тя. — Все още мисля, че ти си скроил онзи жесток номер на идиота, който те направи за смях на коледното тържество. Хайде, Харви, признай си! Не си ли отмъсти, като обърка всичките му програми?

Той се нацупи.

— Все едно — засмя се Лорета. — Не ти се сърдя, че не желаеш да бъдеш искрен с мен. Ще запазя тайната ти. Всъщност се радвам, че и ти имаш слабо място. Специалистка съм по човешките недостатъци. — Размаха пръст срещу него. — Обичаш тръпката, която чувстваш, когато нарушаваш правилата. Така се забавляваш.

— Какъв ужасен израз! Освен това не е вярно. — Въпреки многобройните си клетви, че е въздържател, Харви изпи уискито на един дъх и не възрази, когато Лорета поръча още едно.

Като полицай, работещ извънредно в Областния архив, една вечер тя бе заварила Харви Нъкъл в офиса на началника да тършува из файловете с личните му финанси и да отпива от бутилката бренди, която бе скрил.

Дребничкият човечец бе застинал от ужас, защото го бяха хванали да върши нещо, което винаги се бе клел, че няма да стори по ничия молба. Едва сдържайки смеха си, Лорета го увери, че няма намерение да го издава и му пожела успех в търсенето на съкровища.

Следващия път, когато му поиска услуга, той без колебание се съгласи. След онази нощ, винаги когато имаше нужда от сведения, Лорета се обаждаше на Харви. Всеки път ги получаваше. Оттогава поддържаше приятелски отношения със своя ценен информатор.

— Знам, че мога да разчитам на теб, Харви.

— Не давам никакви обещания — сухо каза той. — Вече не си полицай. Това значително променя нещата.

— Много е важно. — Лорета се наведе над масата и прошепна: — Работата ми е свързана с убийството на Петиджон.

Той втренчи поглед в нея, разсеяно благодари на бармана, който поднесе питието му, и бързо отпи глътка.

— Шегуваш ли се?

— Тихо! Нито дума никому за това.

— Знаеш, че можеш да ми имаш доверие — шепнейки, отговори Харви. — За кого работиш?

— Нямам право да казвам.

— Все още не са заловили убиеца, нали? Ще арестуват ли някого скоро?

— Съжалявам, Харви, не мога да го обсъждам. Обещах на клиента си пълна дискретност.

— Разбирам.

Съвсем не изглеждаше разочарован. Тази загадъчност събуди интереса му към приключения. Щеше да бъде посветен, макар и не напълно, в една тайна, която би го приобщила към тесен кръг от избрани хора, а повечето му познати не желаеха да имат нищо общо с него. Лорета имаше известни угризения, че го манипулира по този начин, но бе решила да стори всичко възможно, за да изкупи вината си пред Хамънд.

— Трябва ми всичко, което можеш да откриеш, за доктор Алекс Лад. Второто й име започва с Е. Имам и номера на осигуровката й, на шофьорската й книжка и така нататък. Тя е психоложка, която практикува тук, в Чарлстън.