Сандра Браун - Алибито

— Беше неразумно от моя страна да ви лъжа, мистър Смайлоу — каза тя. — Хрумна ми, че ако разкажа за пътуване до Хилтън Хед, би прозвучало по-убедително, отколкото да споделя, че съм се отбила на селски панаир.

— Защо сте чувствали, че трябва да ни убеждавате?

Франк Пъркинс вдигна ръка, но Алекс отвърна:

— Защото не съм свикнала да бъда разпитвана от полицията. Бях напрегната.

— Извинете, доктор Лад — вяло я прекъсна Смайлоу, — но вие сте най-хладнокръвния човек, когото съм разпитвал. Всички сме на това мнение. Мис Мъндел и мистър Крос също смятат, че сте твърде спокойна за заподозряна в убийство.

Алекс не бе сигурна дали това е обида или комплимент и не отвърна. Смути се при мисълта, че са я обсъждали. Запита се какво ли е „коментирал“ Хамънд. Определено я бе опознал доста добре.

— Знаеш ли, че си измамница?

— Моля?

Преструвайки се на обидена, го сграбчи за косите и се опита да повдигне главата му. Но бе твърде силен.

— На пръв поглед изглеждаш спокойна, решителна и сдържана жена. — Наболата му брада леко одраска корема й. — Точно това си помислих, когато те избавих от войниците. Че си хладнокръвно парче.

Тя се засмя:

— Не съм сигурна кое е по-обидно — „измамница“ или „парче“.

— Но в леглото — настойчиво продължи той — няма и следа от твоята сдържаност.

— Мисля, че е…

— Права си — простена Хамънд. — Но може да почака.

— …че е трудно да запазиш хладнокръвие, когато…

— Кога?

— Когато…

Езикът му докосна нейния и хладнокръвието й се изпари.

— Сама ли отидохте на този панаир?

— Моля?

За миг изпита ужас, че гласът й е прозвучал задъхано и това е издало сладостния й копнеж. Още по-ужасена бе, когато осъзна, че неволно е извърнала глава и гледа Хамънд. Очите му имаха топъл блясък, сякаш бе прочел мислите й. Една вена на слепоочието му пулсираше.

Рязко се обърна към Смайлоу, който повтори въпроса си:

— Сама ли отидохте на този панаир?

— Да, сама. Точно така.

— И останахте сама през цялата вечер?

Трудно бе да изрече нова лъжа, докато проницателните очи на Смайлоу се взираха в нея.

— Да.

— Не срещнахте ли някой приятел? Не разговаряхте ли с някого?

— Както казах, мистър Смайлоу, бях сама.

Той помълча малко.

— В колко часа си тръгнахте? Сама.

— Когато свършиха атракциите. Не си спомням точния час.

— Къде отидохте?

Франк Пъркинс отново се намеси:

— Няма връзка. Целият разпит е безсмислен и неоснователен. Няма значение къде е била Алекс Лад и дали е била сама или не. Не е длъжна да дава отчет как е прекарала съботната вечер, защото все още не можеш да докажеш, че е била в стаята на Петиджон. Каза ти, че дори не го е познавала. Срамота е човек с нейната безупречна репутация и обществено положение да бъде подложен на разпит. Някакъв тип от Мейкън твърди, че я е видял в момент, когато е имал мъчителни спазми. Нима наистина го смяташ за надежден свидетел, Смайлоу? Ако е така, значи си принизил строгите си изисквания за криминално разследване. Във всеки случай причини на клиентката ми достатъчно неудобства.

Адвокатът даде знак на Алекс да стане.

— Чудесна реч, Франк, но не сме свършили. Моите детективи откриха, че доктор Лад е изрекла още една лъжа, която има връзка с оръжието на убийството.

Гневно, но предпазливо Франк Пъркинс сниши глас:

— Навярно отново не е нещо сериозно.

— Напротив. — Смайлоу се обърна към нея: — Доктор Лад, вчера ни казахте, че не притежавате оръжие.

— Така е.

Детективът извади от една папка формуляр за регистрация, който Алекс позна. Прегледа го и го подаде на Франк Пъркинс.

— Бях си купила пистолет за самозащита. Както личи от датите, това беше преди години. Вече не го притежавам.

— Какво стана с него?

— Алекс?

Франк Пъркинс се приближи към нея и я изгледа с недоумение.

— Всичко е наред — увери го тя. — Взех няколко урока по стрелба, но не съм го използвала. Държах го в кобур под шофьорската седалка на колата си и рядко се сещах за него. Дори бях забравила, когато я продадох, за да си купя по-нов модел. Едва няколко седмици по-късно си спомних, че револверът е останал под седалката. Обадих се в автосалона и обясних на управителя какво се е случило. Предложи да разпита персонала, но всички твърдяха, че не знаят нищо. Предположих, че някой, който е почиствал колата, или купувачът е открил оръжието и е решил да го задържи.

— Калибърът е същият като на револвера, е който е убит Петиджон.

— Трийсет и осми. Съвсем не е колекционерска рядкост, мистър Смайлоу.