Сандра Браун - Алибито

В първия миг не го позна. Промените бяха впечатляващи. Евтините му ярки дрехи бяха заменени със скъп, отново ярък моден костюм. Косите му бяха леко прошарени над слепоочията, което би придало на всеки друг мъж вид, внушаващ уважение. Но Боби Тримбъл изглеждаше още по-зловещо, сякаш младежката му подлост се бе превърнала в напълно осъзнато зло.

Ехидната му усмивка й бе добре позната. Беше същата тържествуваща, самодоволна и похотлива усмивка, която тя с години се бе опитвала да заличи от паметта си. След многобройните терапевтични сеанси, които не бяха помогнали, и морето от сълзи, които бе изплакала, бе започнала да се моли на Бог да я избави от този спомен. Сега само от време на време изплуваше в кошмарните й сънища и тя се будеше, обляна в пот и обзета от ужас. Защото тази усмивка бе символ на властта, която бе имал над нея.

— Боби.

Гласът й прозвуча като предсмъртно стенание. Непредизвестената му поява в живота й можеше да й донесе само нещастия, особено след като леките промени в него бяха направили заплахата, която въплъщаваше, още по-очевидна.

— Като че ли не се радваш да ме видиш.

— Как ме откри?

— Е, не беше лесно. — И тембърът му бе променен. Беше по-плътен, мелодичен и без някогашното носово звучене. — За малко щях да си помисля, че през всичките тези години си се крила от мен. Озовах се пред прага ти по една щастлива случайност.

Не знаеше дали да му вярва. Съдбата не би си направила толкова жестока шега с нея. От друга страна, Боби имаше доста източници. Възможно бе да я е преследвал безмилостно от години. Каквато и да бе истината, нямаше значение. Той бе тук, за да изрови най-лошите й спомени и най-мрачните страхове от дълбините на съзнанието й, където ги бе погребала.

— Не желая да имам нищо общо с теб.

Боби артистично сложи ръка на гърдите си, преструвайки се на наранен от думите й.

— След всичко, което означавахме един за друг?

— Именно заради това.

Явно разбра, че е далеч по-твърда и решителна, отколкото в ранната си младост, и лицето му помрачня от гняв.

— Наистина ли искаш да сравняваме патилата си от миналото? Да си припомняме кой какво е преживял? Не забравяй, че аз бях този, който…

— Какво искаш? Освен пари. Зная, че искаш пари.

— Не прибързвайте със заключенията, доктор Лад. Не сте единствената преуспяла. Откакто се видяхме за последен път, и аз доста се издигнах.

Похвали се за кариерата си на конферансие в нощен клуб. След като чу повече, отколкото можеше да понесе, за славните му дни в „Кок енд бул“, Алекс го прекъсна:

— След петнадесет минути имам пациент.

Надяваше се новата им среща да бъде кратка. Но Боби явно възнамеряваше да я превърне в печеливш коз. Сякаш размахвайки асо, гордо й разкри плана, който го бе довел в Чарлстън.

Безспорно бе луд за връзване и тя му го каза.

— Внимавай, Алекс — предупреди я той с ужасяващ тих глас. — Не съм така благосклонен, както някога. И съм много по-умен.

Тя надви страха си и успя да промълви:

— Тогава нямаш нужда от мен.

Но замисълът му изискваше нейното участие.

— Всъщност ти си ключът към успеха.

Когато й каза какво иска от нея, Алекс отвърна:

— Ти си безнадежден случай, Боби. Ако си въобразяваш, че ще си губя времето с теб, жестоко се лъжеш. Върви си и не се връщай повече.

Но той се бе върнал. На следващия ден. Както и на последващия. Преследваше я цяла седмица, появяваше се по всяко време, прекъсваше сеансите й и оставяше страховити съобщения на телефонния й секретар. Вкопчи се в живота й като паразит, какъвто бе всъщност. Най-сетне се съгласи да се срещне с него. Самодоволството му се превърна в гняв, когато тя не оправда очакванията му да се предаде.

— Имал си възможност да станеш по-изтънчен. От по-висока класа. Но не си се променил. Същият си, както когато мамеше хората по улиците за дребни пари. Зад лъскавата ти маска все още се крие онова нищожество.

Вбесен от истината, той свали от стената една от дипломите й, хвърли я на пода и рамката се пропука, а стъклото се разби на парчета.

— Слушай! — каза Боби с глас, по-близък до онзи, който тя помнеше. — По-добре помисли, преди да ми откажеш тази малка услуга. В противен случай ще вгорча живота ти. Не се шегувам.

Алекс разбра, че вече не е обикновен уличен мошеник. Бе способен не само да й навреди, а да я съсипе.

Затова се съгласи да изпълни малката роля в нелепия му план… само защото вече бе измислила начин да го изиграе.

Но както всички планове на Боби, и този се бе провалил.