Сандра Браун - Алибито

— Мери си думите, Хамънд.

— Да си меря думите? — Хамънд гневно скочи от стола и пъхна ръце в джобовете си. — Не съм дете, татко. Аз съм втори заместник на областния прокурор. А ти си мошеник.

Лицето на Престън стана червено като рак.

— Добре, много си умен. Какво мислиш, че знаеш?

— Знам, че ако детектив Смайлоу или някой друг открие, че името ти е свързано с проекта за Спекъл, истински ще загазиш, възможно е дори да стигнеш до затвора, което ще означава край на кариерата ми. Освен ако заведа дело срещу собствения си баща. Във всеки случай връзката ти с Петиджон ме изправя пред дилема.

— Успокой се, Хамънд. Няма за какво да се безпокоиш. Аз съм вън от проекта.

Хамънд се двоумеше дали да му повярва. Изражението на баща му бе спокойно и не издаваше никакви признаци на неискреност. Но той умееше да се преструва.

— Откога? — попита Хамънд.

— От няколко седмици.

— Петиджон не го знаеше.

— Разбира се, че знаеше. Опита се да ме предума да не се отказвам. Но аз се оттеглих и дори възвърнах парите си. Ужасно го ядосах.

Хамънд почувства, че страните му пламват от смущение. В събота Петиджон му бе казал, че баща му до гуша е затънал в проекта за остров Спекъл. Беше му показал документи, върху които ясно се четеше подписът на Престън. Дали Петиджон се бе опитал да го изиграе?

— Един от двама ви лъже.

— Кога си разговарял с Лут на четири очи? — полюбопитства Престън.

Хамънд не отговори.

— Когато се оттегли, продаде ли дела си на някого?

— Би било неразумно да не го направя. Появи се кандидат, който искаше да го откупи и бе готов да приеме цената ми.

Стомахът на Хамънд се разбунтува.

— Няма значение дали сега си вън или не. Щом си бил свързан с проекта, репутацията ти вече е опетнена. А поради роднинската ни връзка — и моята.

— Не бива да правиш трагедия от това, Хамънд.

— Ако някога се разчуе…

— Няма.

— Би могло.

Престън сви рамене:

— Тогава ще кажа истината.

— Която е?

— Че не знаех какви машинации върти Петиджон. Когато разбрах, се оттеглих.

— Обмислил си всички вероятности.

— Естествено, както винаги.

Хамънд прикова гневен поглед в баща си. Престън истински го предизвикваше да разнищи случая. Но той знаеше, че би било безсмислено. Вероятно дори Лут Петиджон бе разбрал, че Престън си е оплел кошницата. Бе използвал факта, че Престън временно е бил свързан с проекта за Спекъл, за да манипулира Хамънд.

— Бих те посъветвал, Хамънд — каза Престън, — да си извлечеш поука от това. Човек може да се измъкне от всяка ситуация, ако предварително си е съставил сигурен план за бягство.

— Това ли е съветът ти към твоя единствен син? Да мисли само за собствената си кожа?

— Не аз съм измислил правилата — прекъсна го той. — Знам, че не ти харесват. — Наведе се напред и енергично размаха показалец. — Но трябва да ги спазваш, защото иначе хората, които нямат толкова висок морал, ще те оставят да дишаш прахта от подметките им.

Навлизаха в позната територия. Бяха спорили на тази тема хиляди пъти. Когато Хамънд порасна и започна да се съмнява в непогрешимостта на баща си и да не приема някои от принципите му, много скоро стана ясно колко са различни. Тогава се превърнаха във враждуващи сили. Никой не печелеше тези спорове, защото и двамата бяха непреклонни.

Сега, след като Хамънд бе видял писмено доказателство за връзката на баща си с един от незаконните проекти на Петиджон, осъзна колко различни са вижданията им. Дори за миг не повярва, че Престън не е бил наясно какво става на онзи остров. Беше се оттеглил не защото бе чул гласа на съвестта си. Просто бе изчакал възможност да извлече полза от своята инвестиция.

Хамънд разбра, че пропастта между тях е още по-дълбока. Не виждаше начин да сближат позициите си.

— След пет минути имам среща — излъга той и заобиколи бюрото. — Предай много поздрави на мама. Ще се опитам да й се обадя по-късно днес.

— Следобед с няколко нейни приятелки ще посетят Дейви.

— Сигурен съм, че Дейви ще им бъде признателна — каза Хамънд и си спомни пренебрежителното отношение на Дейви към цялата идея за посрещане на гости, които щяха да се тълпят в дома й по-скоро от любопитство, отколкото от уважение.

Когато стигна до вратата, Престън се обърна.

— Не скрих от никого чувствата си, когато ти напусна адвокатската кантора.

— Прав сте, сър. Ясно дадохте да се разбере, че според вас изборът ми е погрешен — равнодушно каза Хамънд. — Но аз не съжалявам за решението си. Харесва ми да работя тук, от тази страна на закона. Освен това съм добър в професията си.