Сандра Браун - Алибито

Домашната помощница на Дейви бе служила дълги години при майка й. Сара работеше за семейството още отпреди раждането на Кланси и знаеше за всичките им нещастия. Когато влезе в стаята, враждебно изгледа Смайлоу и Стефи Мъндел.

Дейви учтиво я представи:

— Мис Сара Бърч, това са детектив Смайлоу и една служителка от кантората на областния прокурор. Дойдоха, за да ми съобщят, че мистър Петиджон е открит мъртъв днес следобед.

Реакцията на Сара бе също толкова сдържана, колкото тази на работодателката й. Дейви продължи:

— Казах им, че между пет и шест часа бях тук и ти ще потвърдиш. Нали?

Стефи Мъндел едва не избухна:

— Не можете…

— Стефи!

— Но тя току-що се опита да манипулира свидетелката — изкрещя Стефани на Смайлоу.

Дейви го изгледа невинно.

— Нали каза, че това не е разпит, Рори?

Очите му имаха леден израз, но се обърна към прислужницата и учтиво попита:

— Мис Бърч, потвърждавате ли, че мисис Петиджон е била у дома по това време?

— Да, сър, почти през целия ден беше в стаята си и си почиваше.

— Мили боже! — промърмори Стефи под носа си.

Смайлоу не й обърна внимание и благодари на прислужницата. Сара Бърч се приближи към Дейви и притисна ръцете й между дланите си.

— Съжалявам.

— Благодаря, Сара.

— Добре ли сте, детето ми?

— Да.

— Да ви донеса ли нещо?

— Засега не.

— Ако имате нужда от мен, само ме повикайте.

Дейви й се усмихна и Сара ласкаво прокара пръсти през разрошените й руси коси, след което се обърна и излезе от стаята. Дейви довърши питието си и надменно изгледа Стефи над ръба на чашата.

— Доволна ли сте?

Стефи бе обзета от ярост и не я удостои с отговор. Дейви отново се приближи към количката с напитки и попита:

— Къде е… къде го откараха?

— Съдебният лекар ще извърши аутопсия.

— Значи да почакаме с подготовката за погребението…

— Докато позволим да вземете тялото — довърши Смайлоу. Тя отново напълни чашата си и когато се върна при тях, попита:

— Как е умрял?

— Прострелян е в гръб. С два куршума. Смятаме, че смъртта е настъпила мигновено, дори е възможно да е бил в безсъзнание, когато са стреляли по него.

— В леглото ли е бил?

Естествено Смайлоу знаеше за обстоятелствата около смъртта на баща й. Всички в Чарлстън бяха научили скандалните подробности. Тя му бе признателна, че показа признаци на съчувствие, докато отговаряше на въпроса й:

— Лут беше открит на пода във всекидневната, напълно облечен. Леглото не е използвано. Нямаше никакви следи от романтична среща.

— Е, това поне е различно.

Дейви пресуши чашата си.

— Кога за последен път видя Лут?

— Снощи. Или тази сутрин? Не си спомням. Мисля, че беше сутринта. — Дейви не обърна внимание на недоверчивото мърморене на Стефи и продължи да гледа Смайлоу. — Понякога по цели дни не се виждахме.

— Не спяхте ли заедно? — попита Стефи.

Дейви се обърна към нея:

— От кой северен щат сте?

— Защо?

— Защото очевидно сте много груба и невъзпитана.

Смайлоу отново се намеси:

— Няма излишно да се ровим в личния живот на семейство Петиджон, Стефи. На този етап не е необходимо. — Отново погледна Дейви и попита: — Не знаеше ли какви са плановете на Лут за днес?

— Нито днес, нито когато и да било.

— Нямаш ли представа дали е трябвало да се срещне с някого?

— Никаква. — Тя остави празната чаша на масичката, изправи се и зае войнствена поза. — Заподозряна ли съм?

— В момента всички в Чарлстън са заподозрени.

Очите на Дейви срещнаха неговите.

— Много хора имаха мотив да го убият.

Смайлоу не издържа на проницателния й поглед и извърна глава.

Стефи Мъндел пристъпи напред, сякаш за да напомни на Дейви, че все още е тук и присъствието й е важно.

— Съжалявам, ако съм била твърде пряма, мисис Петиджон.

Тя замълча, но Дейви нямаше намерение да й прости за многобройните нарушения на неписаните закони на етиката. Изражението й остана равнодушно.

— Съпругът ви беше уважавана личност — продължи Стефи. — Дейността на неговата компания допринесе много за развитието на града, областта и щата. Участието му в обществения живот…

— Накъде биете?

Въпреки раздразнението си, че Дейви я прекъсна, тя продължи със спокоен тон:

— Смъртта му е голяма загуба за целия окръг. Моята кантора ще съсредоточи всички усилия върху разследването на този случай, докато виновникът бъде заловен и осъден. Имате личната ми гаранция, че справедливостта скоро ще възтържествува.