Сандра Браун - Алибито

И сега Рори Смайлоу изглеждаше сдържан, както в онази вечер. Външният му вид бе съвършено изряден. Косите на темето му бяха леко оредели, но се забелязваше само от птичи поглед.

Дейви не познаваше жената, която бе с него. Тя бе свикнала да преценява всяка друга представителка на своя пол, която срещнеше, така че би си спомнила придружителката на Смайлоу, ако я бе виждала някъде.

Рори дори за миг не вдигна глава, а жената проявяваше явно любопитство. Непрекъснато се оглеждаше наоколо и се взираше във всеки от донесените от Европа сувенири. Имаше проницателни очи, на които нищо не убягваше. Дейви я намрази от пръв поглед.

Нищо, освен голямо нещастие, не би накарало Смайлоу да дойде в дома на Лут, но Дейви не желаеше да приеме тази мисъл. Пресуши чашата си и я остави на една масичка, като внимаваше бучките лед да не иззвънят. Едва тогава издаде присъствието си.

— Искали сте да говорите с мен?

Двамата едновременно се обърнаха и я видяха до парапета на стълбището. Тя изчака да съсредоточат вниманието си върху нея, преди да тръгне. Бе боса и леко разрошена, но слезе по стълбите, подпирайки се на перилата, сякаш бе принцеса на бал, заобиколена от покорни слуги, които й се кланят. Бе отраснала в семейство от висшето общество на Чарлстън. Родителите й произхождаха от влиятелни фамилии. Не забравяше това и държеше всички да го помнят.

— Добър вечер, мисис Петиджон.

— Официалностите са излишни, Рори. — Тя се приближи, наклони глава встрани и му се усмихна. — Все пак сме роднини.

Подаде му ръка. Неговата бе суха и топла. Дланта й бе леко влажна и студена и се запита дали той се досеща, че е държала чаша водка с лед.

Смайлоу пусна ръката й и посочи към придружителката си.

— Стефани Мъндел.

— Стефи — каза жената и енергично протегна ръка към Дейви.

Беше дребничка, с къси кестеняви коси и тъмни очи. Жадни, ненаситни очи. Не носеше чорапогащник, а бе с елегантни обувки с висок ток. За Дейви това бе по-неприлично, отколкото да бъде съвсем боса като нея.

— Приятно ми е. — Дейви хвана ръката на Стефи, но побърза да я пусне. — Билети за бала на полицаите ли продавате?

— Къде можем да поговорим?

Тя прикри смущението си с широка усмивка и ги покани в разкошния хол. Прислужницата, която им бе отворила, преди да съобщи на Дейви, че има гости, забърза пред тях да светне лампите.

— Благодаря, Сара. — Възпълната тъмнокожа жена кимна в отговор и излезе през страничната врата. — Да ви предложа ли по едно питие?

— Не, благодаря — отвърна Смайлоу.

Стефи Мъндел също отказа.

— Каква красива стая! — възкликна тя. — Прекрасен цвят.

— Така ли мислите? — Дейви се огледа, сякаш виждаше хола за първи път. — Всъщност не е сред любимите ми стаи в къщата, въпреки че има чудесен изглед към укрепленията. Съпругът ми настоя да боядисат стените в този цвят. Нарича се „теракота“ и би трябвало да напомня за вилите на Италианската ривиера. Но на мен ми се струва твърде ярък. — Погледна Стефани право в очите и с ехидна усмивка добави: — Майка ми винаги казваше, че оранжевото е цвят за простолюдието.

Страните на Стефи пламнаха от гняв.

— Къде бяхте този следобед, мисис Петиджон?

— Не е ваша работа — невъзмутимо отвърна Дейви.

— Дами!

Смайлоу строго изгледа Стефи, което бе красноречив знак да замълчи.

— Какво става, Рори? — попита Дейви. — Защо сте дошли?

Той спокойно и уверено предложи:

— Да седнем.

Дейви го изгледа изненадано, след това хвърли смразяващ поглед към жената, припряно посочи към най-близкото канапе и седна на фотьойла до него.

Смайлоу започна с думите, че посещението им не е случайно.

— Боя се, че имам лоши новини.

Тя го погледна нетърпеливо.

— Лут е намерен мъртъв днес следобед. В апартамента на последния етаж на „Чарлз Таун Плаца“. Изглежда, е било убийство.

Чертите на Дейви почти не трепнаха. Не биваше да реагира твърде емоционално в присъствието на чужди хора.

Така бе прието.

Човек бързо свиква да запазва хладнокръвие, когато разбере за любовните авантюри на баща си и пиенето на майка си, причината за което е известна на всички, но просто се преструват, че няма никакъв проблем. Не и в тяхното семейство.

Максин и Клайв Бъртън бяха идеална двойка. И двамата произхождаха от елита на чарлстънското общество. И двамата имаха представителна външност и бяха завършили престижни колежи. Градът не помнеше по-пищна сватбена церемония от тяхната. Бракът им бе напълно равностоен.