Сандра Браун - Горещо утро

— Къпахме се в една и съща вана и сега ти ме закопчаваш. Сякаш сме женени, нали?

Лицето му стана твърдо и неподвижно.

— Едва ли, Бенър. Ако бяхме женени и ти ме посрещнеше на вратата само по мокър халат, вече щях да съм те тръшнал в леглото с пола над главата и да те… докато ти изскочат сълзи от очите.

Тя зяпна. Въздухът излезе от тялото й в едно невярващо издихание. Тя отстъпи и вдигна ръце пред гърдите си, сякаш я беше ударил. Кожата на лицето й се изпъна и пребледня.

Миг след това се завъртя и излетя от кухнята. Той чу как се трясна вратата на стаята й. Отпусна се на вратата. Стискаше юмруци толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели.

— Съжалявам, Бенър, съжалявам — прошепна той към тавана.

Не беше сигурен кога го осени това. Може би се беше добирало до него цяла седмица? Може би беше възникнало като дъжд от ясно небе? Но някъде между конюшнята и къщата, когато се връщаше с чистите дрехи, той вече знаеше.

Бенър се опитва да го съблазни не в леглото, а да се ожени за нея.

Заради това е била онази вечер. Любезността, отличната вечеря, деликатното внимание, безмълвното обещание, че ако поиска, може да сподели леглото й. Какъв сляп глупак е бил!

Планът й почти проработи. Ако Лидия не се беше сетила точно тогава да я посети, той би се подчинил на волята на тялото си и би любил Бенър. Веднъж, по нейна молба можеше да се прости. Но два пъти? Никога. Щеше да се чувства длъжен да се ожени за нея.

Не я обвиняваше. Тя все още беше просто дете, изнервена млада жена, на чиято гордост е нанесен жесток удар. Реално погледнато, да се оженят имаше смисъл. Беше ли обмислял това в някое скрито кътче на съзнанието си?

Ако не, то защо, когато Лидия отпътува, той не копнееше за нея както винаги? Защо повече му се искаше да се върне в къщата и да продължи това, което бяха започнали с Бенър? Натъжи го, че не беше почувствал познатото свиване в сърцето, когато Лидия го остави, за да се върне при Рос. Тя изглеждаше красива както винаги. Но вече не беше най-красивата. Кога Бенър беше станала еталонът, по който съдеше за другите жени? Нали той трябваше да обича Лидия?

Те с Бенър бяха станали близки — това е всичко. Твърде близки. Бяха изолирани, и както правят всички самотни хора, бяха посегнали към най-достъпното в момента. Е, добре, трябва да се сложи край на всичко това. Преди тя да е добила глупавата представа, че означават един за друг повече, отколкото е в действителност.

Той беше решил, че няма друг избор, освен да я нарани. Така че щом се върна за банята и видя гладния поглед, с който тя го гледаше, когато усети, че собственото му тяло започва да изневерява на добрите му намерения, той беше изрекъл тези ужасно груби думи.

Той я беше наранил. И щеше да продължи да я наранява. Нямаше друг начин. Тя трябваше да разбере, че между тях не може да съществува нищо.

И когато убедеше нея, той се молеше на бога, че ще успее да убеди и себе си.

Грейди Шелдън чу виковете много преди да приближи с коня си и да го завърже за дървото.

Първото му предположение, че Доги Бърнс бие до смърт Уанда, се оказа погрешно. Когато скочи от седлото, той видя Доги да седи на порутената веранда. От двете му страни лежеше по една хрътка, а трета се беше опънала в скута му. Доги привлече дамаджаната с уиски, собствено производство към провисналите си устни, като говореше несвързано. Явно, не вдигаше за пръв път дамаджаната този ден.

Откъм стаята долетя друг пронизителен писък, който излизаше сякаш от подземията на ада. Без да бърза, Грейди се отправи към запуснатото жилище. Една от дръгливите хрътки се приближи заплашително и с ръмжене се хвърли към краката му. Той я ритна в главата, запращайки я под стълбището.

Доги повдигна помътнели очи към зет си.

— Какво става тук? — попита Грейди.

— Твоето бебе е на път да се роди, ето какво.

Още един вик разцепи въздуха, последван от резки задъхани звуци, от които стомахът на Грейди се преобърна.

— Това — каза Доги, сочейки към вратата, като забърса уста след една дълга глътка от дамаджаната — продължава цял ден и вече до смърт ми омръзна. Крещи до бога и смущава спокойствието на човек, като че ли само тя на тоя свят ражда бебе. Проклета, глупава кучка.

От мисълта за раждането на Грейди взе да му се повръща и усети, че се изнервя. Той тъпо се загледа в открехнатата врата, през която необезпокявано се промъкваха вътре насекоми и какви ли не други гадини.

— Тя… ти опита ли да потърсиш доктор?