Сандра Браун - Горещо утро

— Джейк, къде си? За какво мислиш? Ти каза „всеки път, когато ние“ и спря, а аз искам да знам точно какво имаш предвид?

Джейк излезе от вцепенението си и каза рязко:

— Обръщам повече внимание на това, което става между нас, отколкото трябва.

— Говори за себе си — извика тя. — Аз получих това, което исках онази вечер. Не съжалявам.

— Е, добре! — ядоса се той. Дали всеки, който се беше случил в конюшнята би свършил същата работа? Някой по-млад? По-хубав? Ренди? Тогава трябва да се надяваш на партито довечера — подхвърли презрително той. — Дава ти се възможност да танцуваш и флиртуваш с всеки мъж от града, който иска да чука Бенър Коулман.

— О, можеш да не бъдеш толкова груб!

— Е, партитата са за това, нали?

— За какво?

— За да повдигаш всички… и да се фръцкаш пред всички, които са подходящи партии за женитба. Да флиртуваш, да хихикаш и да сравняваш танцувалната си карта с тези на другите неомъжени момичета.

Тя затвори очи и преброи до десет в напразен опит да овладее нервите си.

— Отново ли се връщаме към това?

— Кое?

— Да говориш с мен като че ли съм дете.

— В сравнение с мене си.

Тя сложи ръце на кръста си с неблагоразумно движение, от което влажната дреха се опъна върху напрегнатите й гърди. Тя отметна назад глава — също неблагоразумно, защото от това косата й се разпусна и откри шията й. Но тя не го осъзнаваше, беше увлечена в спора.

— О, да. Бедният стар Джейк Лангстън. Ти си направо овехтял. Древен. Предполагам, че мама иска да отидеш на партито й, за да служиш като стара компаньонка на всички нас, младите.

Той стисна зъби.

— Няма да дойда. — Той наблягаше на всяка дума, сякаш сега се учеше да говори. Носът му опасно се приближи до нейния, когато той се наклони напред, за да подчертае думите си.

— Тогава и аз няма да отида — каза тя като го дразнеше. И като се обърна, хлопна вратата под носа му. Части от секундата преди да се затвори напълно, Джейк я блъсна, втурна се вътре, сграбчи я за ръката и я обърна.

— Какво значи това?

— Това, което казах. Ако ти не дойдеш, аз също няма да отида. — Тя заби показалеца си в гърдите му. — И ти ще се извиняваш.

Той я пусна и запрати шапката си на закачалката. Не улучи и тя падна в локвичката вода, оставена от краката й. Той неприкрито изруга, прокарвайки пръсти през косата си и мърморейки нещо за разглезени хлапета, които могат да превърнат в ад живота на всички около себе си.

— Добре, Бенър, — съгласи се накрая той — но за последен път става както ти искаш. Имам предвид сега. Но стой далеч от мене, чу ли? Ако дойда на проклетото парти, смятам да се забавлявам.

Тя примигна:

— Разбира се, Джейк, защо не, — каза тя сладко и проточено. — И моите намерения са такива. Не каза ли ти за какво са тези партита?

Той изпита непреодолима нужда да я метне на коляното си и да я напердаши. Но това водеше до необходимостта да я докосне без никаква друга преграда, освен памучната дреха. Отдолу тя беше гола. Не беше нужна енциклопедия, за да го разбере. Кожата й беше порозовяла. Нямаше съмнение, че е топла и…

По дяволите! Той се обърна към вратата.

— Ще те взема в…

— Искаш ли баня?

Той спря и бавно се върна.

— Какво?

— Баня. Ще стопля тази вода.

— Ще отида на потока.

Тя сбърчи нос, с което привлече вниманието му към луничките си.

— Няма да е същото като една хубава, отпускаща топла баня.

Без да чака съгласието му тя се зае с приготовленията за нова баня. Провери чайниците на печката и видя, че е останала вряла вода. Като си тананикаше тихичко, загреба с една кофа част от водата във ваната и я изля през задната врата, за да долее чиста. След това потопи пръсти в нея.

— Така. Точно така. — Тя се обърна да го погледне.

— Ще я използваш, нали?

Той прехапа вътрешната страна на бузата си. Стои тук като някакъв проклет глупак, докато тя го върти около малкото си пръстче. Но беше толкова захласнат от гледката на тялото й в обтегнатия халат, че не можеше да помръдне. Той залепна на хълбоците й, когато се наведе над ваната, очертавайки нейните извивки за жадните му очи. Беше се отворил, когато тя наливаше водата, давайки му възможност да види гладката плът на гърдите й. Освен тях всичко останало в нея изглеждаше уязвимо. Кичури смолисточерна коса се спускаха по влажните й бузи. Босите й крака изглеждаха твърде малки, за да принадлежат на възрастен човек. Искаше му се да ги разгледа отблизо. Когато тя мина край него му се стори извънредно малка и нуждаеща се от закрила.