Сандра Браун - Горещо утро

— Седни, Джейк, за бога — обади се Лидия с известно раздразнение. — Не те каня от учтивост. Какво става с вас двамата?

— Нищо — думите се препънаха в устните на Бенър. Тя погледна към Джейк за подкрепа, но той се беше отпуснал на стола и гледаше в пода.

— Джейк се цупи. Не е много щастлив че го накарах да окачва картина.

— Рос е същият. Мрази да върши „пикливите домашни работи“, както се изразява.

Бенър беше окуражена от познатата усмивка на майка си.

— Радвам се, че дойде да ме видиш, мамо.

— Вие двамата не идвате често в Ривър Бенд. Чудехме се дали не сме ви обидили с нещо. — Тя все още се усмихваше, но в погледа й се таеше загатнат въпрос.

— Не — каза Бенър с принудена усмивка. — Но сме много заети. Не можеш да си представиш колко работа трябваше да се върши тук.

— Така казват и работниците — отвърна Лидия. — Добре ли работят за теб, Джейк?

Той вдигна очи към Лидия и се изпъна на стола. Изглеждаше като ученик, който току-що е извикан на изпит.

— Да, добри са.

— Наистина ли? Аз се безпокоях за младия Ренди, — допълни Лидия.

Очите на Джейк стрелнаха за миг Бенър преди да отговори:

— Той е буен, да, но аз се справям с него. Как е мама?

— Добре е. Много е недоволна, че не идваш да я видиш.

— Скоро ще дойда.

— Затова съм тук тази вечер, — каза Лидия. — Щях да почакам до утре, но Рос и Лий се впуснаха в един от техните безкрайни турнири, а вечерта е толкова хубава, че реших да се поразходя. — Тя замълча и дълбоко пое дъх.

— Организираме парти в събота вечерта.

— Парти? — попита Бенър изненадано. — По какъв случай?

— Да покажем на хората, че нашият живот, и особено твоят, не е свършил заради това, което се случи на сватбата.

Бенър изстина отвътре. Няколко дълги мига остана неподвижна. После тръгна неспокойно из стаята, опъвайки едно, поправяйки друго, издухвайки въображаеми прашинки.

— Така ли мислят всички? — попита тя рязко. — Че животът ми е свършен и вехна.

— Моля те, не го разбирай погрешно, Бенър. Нас с баща ти не ни е грижа какво мислят или казват хората. Но отдавна сме разбрали, че веднъж като ти лепнат етикет остава завинаги.

— Какво искаш да кажеш?

Лидия погледна към Джейк, но лицето му беше каменно и не издаваше нищо.

— Искам да кажа, че не желая хората да си създават грешно впечатление за теб. Преди няколко дни Рос беше в града. Каза, че хората са разпитвали за теб така, сякаш си болна от неизлечима болест, която може да те повали всеки момент. Лий и Мика са дочули слух, че си се преместила тук, за да се отдадеш на самота.

— Това не е вярно! — извика Бенър.

Сега бузите й пламтяха по съвършено друга причина. Тя беше ядосана и позата й го издаваше.

— Чувствам се по-жива и жизнена, отколкото когато и да било в живота си — сега, когато работя на свое собствено ранчо.

— Точно затова правим партито. Искаме хората да видят, че си същата, за да спрат тези приказки, преди да сме ги изпуснали от контрол.

— Но да се прави забава — Бенър се отпусна отново обезсърчено на стола, внезапно потисната от мисълта за всички онези хора, които ще се взират в нея. — Необходимо ли е? Не съм ходила в града от сватбата. Не можем ли да започнем с това… да ме видят там хората?

Лидия поклати глава:

— Знаеш какви са. Те няма да дойдат при теб. Ще си шушукат зад ветрилата и ще си въобразяват каквото си искат. А по този начин ще ги накараме да говорят с теб и няма да има съмнения, че ти си съвсем добре. Няма да е официално — просто скара на открито. Как мислиш?

— Предполагам, че ще стане — тя отправи поглед към Джейк. Той отказваше да я погледне и това я засягаше. Нима когато я прегръщаше просто е задоволявал естествения си глад за жена? Щеше ли да го направи с всяка друга? Или само защото тази вечер тя се оказа тук? Мразеше ли сега той нея и себе си за това, че е осквернил чувствата си към Лидия?

Тя беше планирала да го съблазни и да го накара да се ожени за нея. Каква глупачка е била! Други мъже можеха да се хванат на тези женски трикове, но не и Джейк. Знаеше ли той какви са намеренията й? Или търсеше само развлечение? Във всички случаи — беше й се удал шанс, който се провали по най-глупавия начин.

— Предполагам, че ще трябва да започна да се срещам с хора. — Под хора тя имаше предвид мъже.

Лидия се изправи бързо, сякаш с това мисията й беше завършила:

— Чудесно. Разбира се, ти също ще дойдеш, Джейк. — Без да дочака отговор, тя отиде до Бенър и силно я стисна в прегръдките си — На Рос и мен ужасно ни е мъчно за теб, но толкова се гордеем с това, което правиш тук. Наред ли е всичко?