Сандра Браун - Горещо утро

Не бяха си говорили с Джейк, откакто той изрече онези ужасни думи. Разбира се, тя не разбра всичко, но от останалото, което той каза и недостойния му поглед, тя си представи колко неизказано лошо бе то.

Когато тя свърши с обличането и излезе от предната врата, той седеше в каруцата и пушеше. Едва я погледна, но слезе да й помогне. Тя пренебрегна протегнатата му ръка и се качи на седалката. Той само сви рамене и се върна на мястото си, вземайки поводите. Мълчаливо прекосиха реката.

Бенър седеше като вкаменена, надявайки се, че той ще забележи концентрираното в кръвта й неблагоразположение към него, което се изливаше във вените й с всеки удар на сърцето.

Отново се беше оставила да я направят на глупачка, но това ще е за последен път. Тя нямаше да му стори тази услуга — да се остави да я унизи отново. Приятелството им беше свършило. Отсега ще говори с него само по въпроси свързани с ранчото и то само когато е необходимо. Той повече няма да се храни в кухнята й. Ще му оставя яденето на табличка отвън. Ще го храни, както човек храни любимите си животни — ще прави храната достъпна, без да я споделя с него.

— Джейк, как си? — Приветливият глас на баща й я върна в настоящето.

Рос сърдечно разтърсваше ръката на Джейк.

— Тук има бира, а може би искаш нещо по-силно в кабинета ми.

— Нещо по-силно — отвърна Джейк с гримаса.

Рос се подсмихна под мустак:

— Така и предполагах. Впрочем, искам да поговорим.

— Рос, — тихо каза Лидия — не говорете за работа тази вечер. Ще изпуснете партито.

Той протегна ръка, притегли я към себе си и звучно я целуна по устните.

— Така ли мислиш? Планирал съм парти за нас двамата по-късно.

— Рос, говори по-тихо и ме пусни. Всички ни гледат — протестираше тя, но бузите й порозовяха, а очите издаваха възбуда като на мъжа й. След още една бърза целувка, той я пусна.

— Хайде, Джейк — каза Рос, потупвайки го по плещите и приятелски задържа ръката си там, докато си проправяха път през тълпата към къщата.

— Мъже. — Лидия обърна раздразнено лице към дъщеря си, но веднага след това се усмихна. — Красива си, Бенър.

— Благодаря, мамо. — Беше й приятно да го чуе. Джейк не й беше правил комплименти за външния вид. Неговата незаинтересованост я наскърбяваше повече, отколкото можеше да допусне и това беше удивително.

— Всичко изглежда чудесно. Постарала си се, както винаги.

— Имах много помощници — Мама Лангстън и момчетата.

Момчетата — това се отнасяше за Лий и Мика.

— Къде са те, всъщност? Тези двамата ми липсват кой знае защо…

Лидия се усмихна и докосна косата на Бенър, която беше идеално фризирана. Беше вдигната високо, но няколко кичурчета бяха оставени да се къдрят около бузите и по врата. Тъмните й къдрици бяха украсени със зелена панделка в тон с роклята.

— И след милион години няма да го признаят, но ти също им липсваш.

— Няма кого да тормозят.

— Всичките ти приятелки са тук — каза меко Лидия, като знаеше колко трудно ще бъде за Бенър да ги погледне първия път. — Насядали са под ореха.

— Сега отивам да ги видя — Бенър успокоително стисна ръка на майка си.

— Приятно прекарване!

Бенър кимна и тръгна между хората. Тя се спираше да поговори с всеки, усмихваше се и въртеше глава, показвайки, че не всичко е свършено след това, което Грейди направи. Срамът беше негов, а не неин. Тя искаше всеки да знае това и държеше главата си гордо изправена.

— Джорджия, Беа, Дови, здравейте — извика тя, когато приближи групата млади жени. Всички бяха в летни, пастелни тонове. Когато Бенър се появи в яркозелената си рокля, те се удивиха до невежливост от контраста.

— Бенър — заговориха те в хор и я наобиколиха.

Размениха си комплименти и новини за общи познати. Тъй като не беше ги виждала няколко седмици, тя беше извън текущите събития. Когато я попитаха дали е истина, че се занимава с ранчо, тя потвърди и продължи да описва живота си, много по-колоритен, отколкото всъщност беше.

Но интересът на приятелките й към огради, кошари и животни бързо спадна и разговорът се прехвърли върху годежи, сватби и партита с чай, бебета и китайски порцелан.

Не след дълго Бенър се отегчи и се питаше дали и тя е била така лекомислена като тях.

Тя се извини и се отдалечи. Приближи изотзад Лий и Мика, които бяха подпрели рамене на дървото. Без да подозират, че тя е достатъчно близо, за да ги чуе, те водеха много по-интересен разговор, отколкото приятелките й.

— Мислиш ли, че тя го прави?