Сандра Браун - Чейс

— Чейс? — майка му притеснено го погледна.

— Какво, по дяволите, става, момче? — попита Пат. Чейс не им обърна никакво внимание. Той вече се носеше надолу по коридора, като бързо изблъска от пътя си някаква сестра, която буташе пред себе си метална количка с плодови сокове и желирани кремчета за пациентите в родилното отделение.

И през ум не му мина да вземе асансьора. Щеше да се забави твърде много. Достигна до летящата врата, блъсна я с две ръце и се затича надолу по стълбите като прескачаше но няколко стъпала наведнъж и се премяташе над парапета на всяка площадка, а умът му отказваше да приеме мисълта, че въпреки неистовото бързане, може би вече е безвъзвратно закъснял.

Къщата на улица Сасафрас бе построена доста по-навътре от улицата. Марси побърза да подчертае това преимущество, докато двамата с клиента й вървяха но застланата с камъни пътека към входната врата.

— Сигурно сте забелязал, че по камъните има лишеи, но те много лесно могат да бъдат премахнати с най-обикновена белина. Аз лично харесвам обрасли с лишеи камъни. Може би госпожа Харисън също ще ги хареса — с надежда каза Марси.

— Да, може би.

Къщата имаше много голям двор и поради тази причина Марси не я бе предложила до този момент на семейство Харисън. Само преди няколко седмици обширната морава на една друга къща бе предизвикала остър спор между съпрузите. Когато Ралф Харисън й бе позвънил и бе пожелал да разгледа къщата, тя му бе споменала за големия двор като за евентуален недостатък. За нейна изненада, той й бе казал, че е ревизирал предишното си мнение и няма нищо против да се грижи за тревата.

— Това няма да е никакъв проблем — беше я уверил той.

В този момент Марси отбеляза, че въпреки големите си размери, дворът ще изисква съвсем минимални грижи.

— Както и сам виждате, ще имате твърде малко трева за косене. По-голямата част и от задния, и от предния двор е покрита с дребни храсти, които не изискат особено поддържане.

— Точно затова се спрях да я огледам отвън, като минавах оттук днес. Много я харесах и ми се прииска веднага да я разгледам цялата.

— Жалко, че госпожа Харисън не можа да дойде с вас.

— Тя не се чувства много добре. Но беше истински развълнувана, като й споменах за къщата. Настоя да дойда и да я огледам. Ако я харесам, тя ще дойде да я види утре.

Нещата май започват да се подреждат, помисли си Марси. Съпрузите Харисън за пръв път сякаш бяха достигнали до някакво разбирателство по въпроса за къщата.

Над входната врата имаше плоча. Под нея беше тъмно, но сухо. Марси изтръска чадъра си и го подпря на външната тухлена стена. Беше толкова мрачно, че тя едва успя да пъхне ключа и да отключи вратата.

Веднага щом влязоха вътре, Марси включи осветлението. Полилеят във входното фоайе имаше релефен, кехлибарен на цвят глобус, който Марси никак не харесваше заради зловещите и причудливи сенки, които хвърляше по стените.

Не обичаше да показва къщи вечер. Истинските преимущества на една къща много рядко можеха да се забележат след залез слънце. Но за семейство Харисън бе готова да направи дори и това изключение. Бе загубила с тях толкова много време, че просто не можеше да си позволи да престане да се занимава с изискванията и предпочитанията им. Знаеше, че късметът й вече трябва да проработи. В края на краищата щеше да успее да им продаде някоя къща.

— Всекидневната е просторна — обясни тя. — Хубава камина. Големи прозорци, през които влиза много светлина. Това, разбира се, не може да се забележи в този момент. Но утре, когато Гладис дойде с вас, сам ще се убедите, че съм права. — Тя вдигна пердетата. — Иначе ми харесваше повече — каза той.

Още повече ще ти хареса, помисли си тя. Спусна отново тежките завеси и го поведе през тясната трапезария към кухнята.

— През тази врата се влиза в гаража — продължиха обясненията. — Има и дърводелски тезгях, който сигурно много ще ви хареса.

— Не съм голям майстор.

— Хмм. — Тя се опита да измисли нещо друго, което би възбудило интереса му. До този момент той просто вървеше плътно зад нея, сякаш се боеше от сенките в празната къща и не изразяваше никакво отношение — нито положително, нито отрицателно.

Марси не искаше да се бави повече, отколкото бе необходимо, затова взе инициативата в свои ръце и попита направо:

— Какво мислите за къщата, господин Харисън.

— Бих искал първо да я разгледам цялата.

Тя учтиво кимна, но вътрешно кипна от гняв и не го чу как изскърца със зъби.