Сандра Браун - Чейс

— Какво стана в Хюстън?

— Ракетите паднаха, а аз се върнах у дома без договор.

— Съжалявам, Чейс! Но не се безпокой. Убеден съм, че в края на краищата ще се измъкнете от тези затруднения.

— Вече не съм толкова сигурен. — Чейс се загледа в празното пространство пред себе си. — Макар че докато бях там, се запознах с един много интересен човек. Казва се Харлан Бойд. Работи като авариен монтьор в някаква нефтодобивна компания. А може да се окаже и мошеник, който умее да говори твърде убедително. Но какъвто и да е, той спомена, че може да ни предложи една-две идеи. По дяволите! Готов съм вече на всичко.

— Чейс?

— Да? — Чейс вдигна глава. Гласът на по-възрастния мъж изведнъж се бе променил. Беше твърде колеблив и несигурен. Чейс съвсем определено остана с впечатлението, че Пат си мисли за нещо съвсем различно от западащия им бизнес.

— Случвало ли ти се е да отговориш на позвъняванията на този тип.

— Той веднага ще затвори като чуе гласа ми, нали?

— Имало ли е такъв случай?

— Не. Защо?

Без да отговори на въпроса му, Пат продължи да го разпитва.

— Марси кога за пръв път ти каза за него?

— Чакай да видя. — Той се замисли. — Струва ми се, че беше вечерта, в която отидох у тях, за да й върна парите, с които бе платила болничната ми сметка.

— И колко дни след това решихте да се ожените?

— Какво значение има това, по дяволите? — Чейс остро го изгледа. — Какво целиш с тези въпроси, Пат? Не ме питаш просто ей така, нали? Какво точно имаш предвид?

— Как се разбирате с Марси?

— Не е твоя работа.

— Стана моя в момента, в който влезе в кабинета ми и остави върху бюрото ми зареден пистолет.

— Добре. Кажи ми тогава какво те притеснява — изрече твърдо Чейс. — Каква връзка има между нашите семейни отношения и този мръсник, който говори гадости по телефона?

— Може би няма такава. А може и да има. — Пат се наведе напред и опря ръце на ръба на бюрото си. — Не ти ли се струва странно, че той никога не се обажда, когато ти си си у дома?

Чейс изведнъж осъзна за какво става дума. Пат сякаш току-що му бе дал липсващия елемент от картинна мозайка. Той сърдито скочи от мястото си, обиколи кабинета няколко пъти и най-накрая яростно се вгледа в шерифа.

— Мислиш, че тя си измисля?

— Не е ли възможно?

— Не! Не, по дяволите! Това, което казваш, е просто смешно.

— Но възможно?

— Почакай! — извика Чейс. — Веднъж бях там, когато той се обади.

— Чу ли го?

— Не. Той затвори, преди да успея да стигна до телефона.

— Той ли затвори? Или Марси?

— Виж, Пат, предположението ти е нелепо. В него няма никакъв смисъл. Защо й е на Марси подобно представление?

— За да спечели съчувствието ти. Да получи повече внимание, загриженост, обич.

— Искаш да кажеш, че някои жени прибягват до подобна тактика, така ли?

— Случвало се е и преди.

Чейс силно се разсмя.

— Внимавай да не споделиш теорията си със снаха ми, Девън. Не го прави, ако ти е мил животът.

— Всичко, което се опитвам да ти кажа, е, че някои жени…

— Някои жени да. Но не и Марси. — Чейс непреклонно тръсна глава. — Не и тя. Тя е най-самостоятелният, най-независимият и прагматичен човек, когото познавам.

— Сега. — Пат силно подчерта думата. — Но аз си я спомням от времето, когато беше рижаво, кльощаво хлапе със скоби на зъбите, на което всички вие се присмивахте. Може би Марси също си спомня това.

Пат се изправи и заобиколи бюрото си. Подпря се в единия му край и посочи на Чейс стола. Той с нежелание се върна на мястото си.

— Досега не съм говорил с теб за тая твоя прибързана женитба — продължи Пат. — Смятах, че това не е моя работа.

— Съвсем правилно.

Пат напълно пренебрегна опита му да го прекъсне.

— Мислех, че си достатъчно зрял, за да вземаш сам решенията за бъдещето си и достатъчно силен, за да си понесеш последствията. Но Лори ме осведоми за подробностите.

— Казала ти е за парите?

— Аха. — Изражението на лицето му се смекчи. — Чейс, всички знаем какво изпитваш към Таня. Всички, и Марси включително. А дори и най-самоуверените и прагматични жени искат да бъдат обичани. Искат да бъдат обичани силно и безразсъдно. Искат да са единствените жени, за които съпрузите им да копнеят.

— Откога един ерген като теб се е превърнал в такъв познавач на женската душа?

Пат се изхили, приел закачката.

— Може и да не съм голям познавач, но в случай като този много добре знам за какво говоря. Не искам да кажа, че за мен въпросът вече е предрешен. Нищо подобно. Просто се опитвам да ти посоча още една възможност, която не е за пренебрегване.