Сандра Браун - Чейс

— Не може да е бившият ми годеник — непреклонно каза тя. — Освен това, струва ми се, не става дума за междуселищни разговори.

— Въпреки това, по-добре ми дай името му.

— Наистина ли е необходимо?

— Ще проверим междуградските му разговори чрез телефонната компания. Ако не е нашият човек, той никога няма да узнае, че сме се интересували от него.

— Но мисълта, че ще нарушим правото му на уединен…

— Искаш ли да намерим този мръсник, или не — нетърпеливо я попита Чейс.

Марси предизвикателно изгледа съпруга си, а после с явно нежелание продиктува на шерифа името на бившия си годеник.

— Обещавам ти, че ще бъдем дискретни — обеща й Пат. Той се облегна назад в стола си. — Защо не ми казахте за това по-рано?

— Аз исках да го направим — каза Чейс. — Но Марси настоя да изчакаме.

— Защо? — поиска да узнае Пат.

— Мислех си, че той ще спре да се обажда.

— Добре, но защо не ме уведоми, когато все пак разбра, че той няма да се откаже?

Тя взе да кърши ръце.

— Не съм съвсем сигурна. Предполагам, че съм искала да се справя с това съвсем сама. Струваше ми се, че проблемът е твърде дребен и незначителен. Всъщност, едва тази седмица нещата сякаш се промениха. Той започна да се обажда по-често, а и гласът му беше по-различен.

— Различен? Как така?

— Вече не беше просто шептящ и неясен. Беше зловещ. Непрекъснато повтаряше, че ще дойде да задоволи моите… моите… — Тя отново подпря чело на ръката си.

— Зная, че не ти е лесно, Марси — внимателно я успокои Пат.

— Не. Уверявам ви, никак не ми е лесно. — После се стресна и възвърна самообладанието си, на което Чейс винаги се бе възхищавал. Пое въздух и изстреля на един дъх: — Той ми каза, че е готов да задоволи сексуалните ми апетити, докато съпругът ми отсъства. Е, не точно с тези думи. Но това беше същността на казаното.

Чейс изръмжа.

— Само да ми падне в ръцете този кучи син…

Пат веднага го прекъсна и строго го изгледа, насочил пръст към него.

— Ти ще стоиш настрана от това. Говоря сериозно, Чейс. Съвсем наскоро трябваше да платиш изкуствените зъби на оня човек, когото ступа в Кръчмата. Никога ли няма да се научите да се пазите от неприятностите? И ти, и брат ти…

— Никой не може да говори гадости на жена ми и да се отърве без нищо.

— Ако го хванем, няма да му се размине. Но това е работа на полицията.

Чейс измърмори нещо в отговор, но Пат не му обърна никакво внимание.

— Кой от двама ви ще ми разкаже за това? — Той посочи пистолета.

— Купих го за самозащита. — Марси леко се изчерви от обхваналото я смущение.

— Постъпила си много глупаво. — Пат говореше направо, без много, много да се церемони с нея.

— О, но аз изобщо не възнамерявах да стрелям. Не мислите, че съм искала да го убия, пали?

Той я изгледа и сухо й отговори.

— Когато видя, че някой си е купил 357-милиметров Магнум, това е единственото заключение, до което мога да достигна, мадам.

— Тя едва не ме застреля. — Чейс разказа на Пат за злополучното си завръщане у дома.

— Добре. Крайно време е да се сложи край на тази лудост. — Пат рязко се изправи. — Тези типове рядко предприемат нещо. Те са страхливи. Не ме разбирай погрешно, Марси. Трябва да си много внимателна и предпазлива. Заключвай вратите и прозорците и включвай алармената система винаги, когато си сама вкъщи. Но не бива да се превръщаме в параноици заради това.

— Какво смяташ да правиш?

— Още утре сутринта ще поставя подслушващо устройство на телефона ви. Ще се опитаме да проследим откъде се обажда. Макар че може и нищо да не постигнем, ако той звъни от улични автомати и ако знае колко секунди може да говори, без да го засечем.

Пат отвори вратата на кабинета си и извика една от заместничките си.

— Междувременно, искам Марси да отиде с полицай Дейвис и да й каже част от нещата, които той често й говори. Много са важни някои характерни думички, които той обикновено повтаря. Опитай се да си ги припомниш. Ще изпратим доклада в Далас и ще ги накараме да проверят в компютъра. Ако има досие при тях, веднага ще го открием.

Чейс помогна на Марси да се изправи и я прегърна през кръста. Отиде с нея до вратата, където ги очакваше симпатична, облечена в униформа жена и тъкмо се канеше да ги последва в другата стая, когато Пат го повика.

— Може би ще й е по-лесно да говори за това, ако ти не си там.

— Но аз съм неин съпруг, за Бога!

— Чуй какво ти говоря. А и освен това, искам да поговоря с теб.

Чейс отново влезе в кабинета. Шерифът затвори вратата и се върна на стола зад бюрото.