Сандра Браун - Чейс

Тя поклати глава.

— Не, Чейс. Ако изобщо имах някаква смелост и кураж, трябваше да си призная пред себе си, преди още да въвлека този невинен мъж в подобна авантюра, че аз изобщо не съм създадена за брак.

Помълчаха известно време, което бе добре дошло за Марси, защото пътят вече бе напълно заледен и приличаше на пързалка за кънки.

Не след дълго, обаче, Чейс простена и постави ръка върху превръзката си.

— Дяволски боли.

— Вземи още едно хапче. Лекарят каза, че можеш да пиеш по едно на всеки два часа.

— Това е просто един прехвален аспирин. Спри някъде да си купя една бутилка уиски.

— В никакъв случай! Няма да спра, докато не стигнем у вас, в Милтън Пойнт.

— Сигурен съм, че ако изпия хапчето с няколко глътки уиски, то ще ми подейства много по-добре.

— Изобщо не се опитвай да ме придумаш. Освен това, не бива да се смесват лекарства с алкохол.

— За Бога, не ми говори с тоя назидателен тон! Спри на следващата отбивка. Там има магазин за спиртни напитки. Ще ми отнеме само секунда…

— Няма да ти позволя да пиеш алкохол, докато си с мен.

— Не съм те молил да се грижиш за мен. Помниш ли? — изкрещя той. — Ти сама настоя да го направиш. А сега аз искам нещо за пиене и го искам веднага, в този момент.

Марси вдигна крак от газта и насочи колата към банкета край пътя. Бавно натисна спирачката и внимателно спря. Свали схванатите си, побелели от напрежението пръсти от волана и се обърна да го погледне.

Той изобщо не очакваше плесницата. Студената й длан звънко отекна по брадясалата буза.

— По дяволите! — Цялото й тяло трепереше. В очите й блестяха сълзи. — Върви по дяволите, Чейс Тайлър! Ти си най-себелюбивият, най-егоистичният човек, когото някога съм срещала. Погледни ръцете ми, за Бога!

Тя ги пъхна под носа му с обърнати нагоре длани.

— Мокри са от пот. А аз съм уплашена до смърт. Не ти ли мина през ума, че след катастрофата ми е трудно да шофирам? Особено пък при такива условия. — Тя посочи с ръка към заледения път и лапавицата, която не преставаше.

— Страхувам се от всяка кола, която идва срещу нас. Боя се, че може да ни удари. Живея в постоянен ужас, че катастрофата може да се повтори. А когато возя някого на мястото, на което седеше Таня, страховете ми се удвояват.

— Аз също бях в онази кола, Чейс! И до ден днешен имам кошмари. Изтръпвам от ужас, като чуя свистене на гуми и скърцане на спирачки. Трябваше да се лекувам седмици наред, преди да се осмеля отново да седна зад волана на колата си.

— И ако не беше заради теб, ако не знаех, че трябва незабавно да се прибереш у дома, щях да си остана в хотела във Форт Уърт и да изчакам времето да се оправи. Не бих си и помислила да рискувам живота си на тая ледена пързалка.

Тя замълча и дълбоко пое дъх.

— Прав си, че не си ме молил за помощ, но аз реших, че ти го дължа. Сметнах, че трябва да те закарам при близките ти, където най-бързо ще се възстановиш.

Тя сви юмрук и го размаха под носа му.

— И най-малкото, което можеш да направиш, за да ми помогнеш, е да млъкнеш и да престанеш с непрекъснатите си оплаквания.

— Въпреки това не мисля, че трябва да го будим. Щом не се събуди от шума, който вдигнахме като нахлухме тук, значи наистина има нужда от сън.

Марси, стиснала в ръце няколко претъпкани с продукти книжни торби, поспря за миг пред вратата на Чейс. Отвътре се чуваха гласове.

— Но как иначе ще разберем как е стигнал дотук, мамо? И откъде да знаем колко от тези хапчета е взел? Може би от тях спи като заклан.

— Лъки, успокой се — намеси се трети глас. — флаконът с хапчетата беше почти пълен. Едва ли е взел повече, от необходимото. Лори е права. Мисля, че за момента е най-добре да го оставим да се наспи.

— Тази превръзка около гръдния му кош никак не ми харесва — каза Лори Тайлър. — Очевидно ще трябва да остане на легло. Мисля, че можем да почакаме да се събуди сам и тогава ще разберем кой го е довел дотук.

— Може би поредната му мадама — изсумтя Лъки.

Марси бе чула достатъчно. Успя някак си да хване бравата, отвори вратата и влезе, като се олюляваше под тежестта на торбите. Трите глави едновременно се обърнаха към нея и я погледнаха с изненада.

— Госпожице Джоунс!

— Здравейте, госпожо Тайлър!

Остана приятно изненадана, когато Лори Тайлър я позна. Макар че с Чейс бяха години наред в един клас, двамата имаха различни приятели. След като я изписаха от болницата, Марси си помисли, че би могла да посети Лори и да й поднесе съболезнованията си за смъртта на Таня. Веднага обаче се бе отказала от подобни намерения, осъзнавайки, че е по-добре да спести и на двете тази мъчителна среща.