И наистина, както казал негусът, оня дабтара благодарение изобилието на изпитото вино се разбъбрил и открил пред приятелите си всичките си тайни.
А верният човек, който стоял зад него, не изпуснал нито дума.
По това време всички се упили вече и скоро заспали. Тогава човекът си рекъл: „Сега е време“ — и отрязал долната част от ухото на дабтарата.
Дабтарата спал дълго, но се събудил, защото усетил болка в ухото; когато го попипал с ръка, разбрал, че долната част на ухото му е отрязана. „Сега ме хванаха“ — си рекъл добтарата. После помислил и отрязал долната част от ушите на няколко ученици и дабтари, които лежали около него.
На разсъмване доносникът, който белязал дабтарата, обадил на негуса приятната новина. Негусът бил доволен и зачакал да настъпи денят.
Когато се развиделяло, негусът заповядал:
— Сега вървете, изведете всички гости, задръжте човека с отрязаното ухо и ми го доведете.
Когато гостите излезли, оказало се, че на няколко души е отрязана долната част от ухото. Доложили за това на негуса, той много се разсърдил и рекъл:
— Къде е оня човек, който на разсъмване ми донесе добрите новини?
Когато довели неговия човек, негусът гневно му рекъл:
— Я кажи, момко, заповядах ли ти аз на тебе, безумеца, да отрежеш ушите на всички тези уважавани хора?!
Момъкът отговорил:
— О, негусе! Аз отрязах ухото само на един-единствен дабтар!
Тогава негусът рекъл:
— Това е извършил пак оня нахалник! Когато се е събудил, ухото му е напомнило за всички негови поразии и той е отрязал долната част от ушите на гостите.
Зачудил се негусът на досетливостта на дабтарата и рекъл така:
— Вместо да наказвам умния човек, по-добре е да го наградя и да го взема на служба — там той ще бъде полезен.
После заповядал:
— Нека излязат барабанчиците и обявят: „Аз простих на дабтарата, който изяде царския овен; нещо повече — ще го наградя и ще го назнача на служба. Кълна се, че няма да го измамя. Нека дойде и не се страхува от нищо.“
Чул дабтарата обявата, зарадвал се, пременил се и величаво преминал през площада; приближил до двореца и поръчал на слугата да доложи на негуса за него. Негусът го изгледал внимателно и рекъл:
— Слушай, разкажи ми как направи това? Разказвай всичко от самото начало.
Дабтарата му разказал откровено всичко от началото докрай. А негусът, след като изслушал разказа му, се зачудил още повече и веднага го назначил на висока служба.
© 1979 Атанас Далчев, превод от руски
Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
Публикация:
ЗАЩО ХОРАТА ИМАТ РАЗЛИЧЕН ЦВЯТ
ПРИКАЗКИ НА АФРИКАНСКИТЕ НАРОДИ
ВТОРО ИЗДАНИЕ
Преведе от руски АТАНАС ДАЛЧЕВ
Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ
Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА
Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ
9537526432
Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.
Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.
Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а
Печатница „Д. Благоев“ София
СКАЗКИ НАРОДОВ АФРИКИ
Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина
М—Л, 1959
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3509]
Последна редакция: 2007-09-06 08:00:00