Оноре Балзак - Дядо Горио

— Госпожата е в стаята си — му каза Тереза и той трепна.

Завари Делфина простряна на канапенцето си край камината, свежа, отпочинала. Като я гледаше така излегната върху вълните на муселина, той не можеше да не я сравни с ония хубави индийски растения, чийто плод е в самия цвят.

— Ето ви и вас — каза тя развълнувана.

— Познайте какво ви нося! — каза Йожен, като седна до нея и улови ръката й, за да я целуне.

Като прочете поканата, госпожа дьо Нюсенжен радостно трепна. Тя обърна към Йожен влажните си очи и обгърна с ръцете си шията му, за да го привлече към себе си в пристъп на суетно задоволство.

— И вие ли (ти — прошепна тя на ухото му, — но Тереза е в тоалетната ми стая, да бъдем предпазливи), вие ли сте този, комуто дължа това щастие? Да, мога да нарека това щастие. А щом е спечелено чрез вас, не е ли нещо повече от тържество на самолюбието? Никой не искаше да ме представи в това общество. В този миг вие навярно ме намирате дребнава, празна, лекомислена като парижанка, но знайте, приятелю мой, че съм готова да пожертвам всичко за вас и че ако сега по-страстно от всякога желая да живея в предградието „Сен Жермен“, то е, защото вие ще бъдете там.

— Не мислите ли — каза Йожен, — че госпожа Босеан сякаш иска да ми каже, че не се надява да види на бала си господин дьо Нюсенжен?

— Разбира се — каза баронесата, като подаде на Йожен писмото. — Тези дами са рядко дръзки. Но няма значение, аз ще отида. Сестра ми ще бъде там; зная, че си шие великолепен тоалет. Йожен — продължи тя тихо, — тя отива там, за да разсее някакви ужасни подозрения. Вие не знаете какви слухове се носят за нея! Нюсенжен ми каза тази сутрин, че вчера говорили в клуба, без да се стесняват. Боже мой, от какво зависи честта на жените и на семействата. Почувствах се засегната, оскърбена в лицето на нещастната си сестра. Според някои хора господин дьо Траи подписал полици за сто хиляди франка, почти всички просрочени, за което щял да бъде съден! Изпаднала в такова отчаяно положение, сестра ми продала брилянтите си на един евреин, онези хубави брилянти, които навярно сте виждали и които са останали от майката на господин дьо Ресто. С други думи, от два дни се говорело само за това. Сега разбирам защо Анастази си е поръчала рокля от ламе и иска да привлече върху себе си всички погледи у госпожа дьо Босеан, като се яви с всичкия си блясък и с брилянтите си. Но аз не искам да падна по-долу от нея. Тя всякога е гледала да ме унизи, никога не е била добра към мене, а аз съм й правила толкова добрини, винаги съм й давала пари, когато е имала нужда… Но да оставим другите; днес искам да бъда напълно щастлива…

Часът беше един след полунощ, а Растиняк все още се намираше у госпожа дьо Нюсенжен. Най-после след едно пламенно сбогуване, след сбогуване, пълно с обещания за бъдещи радости, тя му каза тъжно:

— Толкова съм страхлива, толкова съм суеверна, наречете предчувствията ми, както искате, но треперя от страх да не заплатя щастието си с някоя ужасна беда.

— Дете! — каза Йожен.

— Ах! Тази вечер наистина съм дете — засмя се тя.

Йожен се върна в пансиона „Воке“ с увереността, че ще го напусне на другия ден; из пътя той се предаде на онези прекрасни мечти, изпитвани от всички млади хора, крито още пазят на устните си лъха на щастието.

— Е, какво? — запита дядо Горио, когато Растиняк мина край вратата му.

— Утре — отговори Йожен, — утре ще ви разкажа всичко.

— Всичко, нали? — извика старецът. — Легнете си сега! От утре ще заживеем нашия щастлив живот.

На другия ден Горио и Растиняк чакаха само благоволението на носача, за да напуснат пансиона, когато към обяд изтрополи кола, която спря точно пред входа на пансиона „Воке“ на улица „Ньов Сент Женевиев“. От колата слезе госпожа дьо Нюсенжен и запита дали баща й е още в пансиона. Силвия й каза, че е още тук, и тя бърже се изкачи по стълбите. Йожен беше в стаята си, без съседът му да знае това. През време на закуската той бе помолил дядо Горио да пренесе вещите му, като му каза, че към четири часа ще се намерят на улица „Артоа“. Но докато старецът търсеше носачи, Йожен, след като се мярна в университета за проверката, се върна, без да го усети някой, за да прегледа сметката си с госпожа Воке, защото не искаше да оставя тази работа на Горио, който в своето увлечение сигурно щеше да плати вместо него. Госпожа Воке бе излязла. Йожен се качи в стаята си, за да види дали не е забравил нещо, и много се зарадва, че му бе дошла на ум тази мисъл, като видя в чекмеджето на масата си полицата, която бе дал на Вотрен и която бе захвърлил безгрижно в деня, когато я изплати. Понеже нямаше огън, той се готвеше да я разкъса на парченца, но понеже позна гласа на Делфина, не пожела да вдига никакъв шум и се спря да чуе какво ще каже, като си мислеше, че тя не може да има никаква тайна от него. Но още като чу първите й думи, той намери, че разговорът между бащата и дъщерята е много интересен и продължи да слуша.